Кати Хопкинс - Звездно дете

Най-накрая влязох в хола, подритнах трохите по пода и се излегнах на дивана. Мисля да подремна малко — казах си. — Къщата е мръсна? И какво от това? Не е болка за умиране. Днес е почивен ден. Време е за почивка.

След секунди се унесох и заспах дълбоко.

Списък със задачи на Тиби:

Да разпускам.

— Мамо, няма нищо за ядене — изпъшка Пат няколко дни по-късно, застанала пред отворения хладилник.

Козмо погледна в празната си купичка, а после към мен.

— Мяу — напомни за себе си той.

— Естела, скъпа, кухнята има нужда от сериозно почистване — обади се татко, като стисна носа си с пръсти. — Започва да мирише. — Вдигна капака на кошчето за отпадъци. — Пфууу! Нищо чудно! Това тук трябва да се изхвърли.

Мама се огледа отчаяно.

— Знам, всичко е с краката нагоре. Да изпием по един чай и да решим какво ще правим. — Погледна ме с надежда, но аз не помръднах.

— Чудесна идея — отбелязах. — С удоволствие ще пийна чаша чай. Много благодаря.

Тя въздъхна и отиде при кутията за чай, която се оказа празна, както и очаквах. Мама отново въздъхна и ми отправи тъжен поглед.

Ни най-малко не се разтревожих. Вече бях нов човек. Бях в почивка. Упражнявах се в изкуството на отпускането. С тази цел бях пропуснала да си оправя леглото сутринта, да напазарувам, да изчистя, да си съставя списъци. Къщата беше заприличала на бунище, но нямах намерение да се „впрягам“.

От коридора дочухме леко почукване, което означаваше, че пощата е пристигнала. Татко отиде да я вземе и след малко се върна, преглеждайки пликовете.

— Това е за теб, Тиби — съобщи и ми подхвърли една пощенска картичка. Тя изобразяваше бял плаж и тюркоазносиньо море. Потърсих името на подателя.

— От Херми е.

— Логично — кимна татко. — Ретроградният период за Меркурий приключва другиден. Предполагах, че рано или късно ще установи контакт.

— Какво пише? — полюбопитства мама.

— „Здравей, Тиби — започнах да чета. — Надявам се, че си изкарваш страхотно като Момиче на зодиака. Скоро ще се върна и ще се обадя. С обич, Херми. Послепис: Видяхме се с вуйчо ти Норис“.

Ето че още един от роднините ми прекарваше времето си с представител на планетите! Но реших да не си го слагам на сърце. Излизаше, че през по-голямата част от зодиакалния ми месец покровителят ми се бе размотавал на гръцки остров. Супер. Не се беше изпотрепал от опити да се свърже с мен, но какво от това? Навярно се е носел по течението, както правех и аз в момента. Не ми влизаше в работата да казвам на него — или на когото и да било другиго — какво трябва или не трябва да прави. Отсега нататък щях да си гледам моите дела и никога повече нямаше да се опитвам да организирам живота на другите.

— Откъде е картичката? — попита мама.

— Гърция — отвърнах, след като разгледах марката и печата.

— Разбира се, там отиде и Норис — добави мама.

— Гърция! Ето къде заминава Меркурий, когато стане ретрограден — възкликна татко. — Винаги съм се чудел.

— Хубаво е, че се е видял с Норис — вметна мама. — Той скоро ще се върне и двамата с Маги пак ще се съберат, благодарение на разговорите със Селена.

Трябваше да постъпя като Херми. Трябваше да последвам примера му и да се отдам на почивка през последните седмици, вместо да се докарвам до лудост — помислих и си качих краката на масата.

— И тъй, какви са плановете ви за днес? — поинтересувах се аз.

— Ами очевидно трябва да внесем някакъв ред вкъщи — тросна се мама. — Кога ще дойде икономката? Днес й е работен ден, нали?

— Не знам — вдигнах рамене. — Някой обади ли й се?

Татко, мама и Пат поклатиха глави.

Погледнах часовника си.

— Вероятно е дошла по-рано сутринта, както винаги, но… оставихте ли й ключовете на обичайното място?

— Кое е обичайното място? — попита татко.

— Въобще не знаех, че има такова място — обади се мама.

— О, има. Под японската саксия на верандата отзад — да го имате предвид за в бъдеще. Обикновено й ги оставям, когато внасям млякото на излизане от училище, но тази седмица сме в междусрочна ваканция и не съм излизала. И като говорим за млякото, някой сети ли се да го прибере тази сутрин?

— Виж, Тиби, всички разбрахме накъде биеш — започна Пат. — Съгласни сме, че досега само ти се грижеше за домакинството. Но на теб ти харесваше да го правиш. Не съм ли права? Обичаше да държиш нещата под контрол и да организираш всички ни.

— Знам. Но се промених. Осъзнах, че трябва да го давам по-лежерно. Да се освободя от ролята си на педантична маниачка. Тъкмо това и правя. Няма повече да ви давам тон в живота.