Кати Хопкинс - Звездно дете

— Тиби — прошепна тя, щом се свързахме, — не ми е позволено да говоря с теб. Мама видя вестниците и каза, че ти и семейството ти ми оказвате лошо влияние. Няма да ги послушам естествено, но точно сега не мога да говоря.

След миг се чу гласът на майка й:

— Тиби Бати ли е? Моментално затвори телефона!

— До скоро — рекох. Не исках да й създавам повече главоболия. Майка й изглеждаше много ядосана, когато дойде да я прибере и свари къщата ни обградена от полицията.

Точно когато затворих слушалката, дочух гласове от улицата. Приближих се до прозореца и погледнах навън. Отпред бяха спрели два минивана, от които излязоха шестима начумерени и размъкнати зодиакални хора и баща ми.

След минути се вмъкнаха в къщата, изнизаха се до хола и се свлякоха по диваните и по пода.

— Тиби, донеси одеяла и вода. В голямо количество. И направи силно кафе.

Кимнах и тръгнах да върша каквото ми бе наредено. След като си изпиха кафето, те заспаха и след малко се чуваше само похъркването им.

— Преживяхме истинска буря — въздъхна татко, след което на вратата се звънна, — но мисля, че скоро нещата ще утихнат. Би ли отворила?

Отидох и отворих входната врата. В лицето ми блесна ярка светлина.

— Някакъв коментар, скъпа? — попита дебел мъж с бледо лице.

Проблеснаха още светкавици, които почти ме заслепиха.

— Ти ли си дъщерята на Бати? — поинтересува се женски глас.

— Беше ли тук снощи? — попита един мъж.

— Някакъв коментар? — обади се трети.

— Смятате ли, че сте от друга планета? — дочух поредния въпрос, който накара останалите да се разкикотят.

— Искаме да говорим с жените, които твърдят, че са Венера и Луната — настоя дебелакът. — Ексклузивно интервю за вестника ни.

— Да излезе и ослепителният мачо, който се мисли за Слънцето — подметна русокоса жена с много грим. — Попитай го дали ще ни позира по боксерки — специално за дамите.

Замигах на парцали, опитвайки се да се съсредоточа. Пред мен стояха сигурно петнайсет, ако не и двайсет души.

— Тааатеее — извиках.

Татко се появи в коридора и веднага схвана какво става.

— О, боже мой! Затвори вратата, Тиби!

Затворих и го погледнах.

— Какво става? Защо са тук всички тези хора?

— Изглежда, са подушили, че има нещо повече в цялата история. Може да са разбрали кои са приятелите ни в действителност.

— Но всички ги мислят за откачени, а не, че наистина са от друга планета, не е ли така? Скоро ще ни оставят на мира.

Татко поклати глава.

— Надявам се, но тайната на приятелите ни може да се разкрие. Може да се наложи да изоставят бизнеса си и да се преместят другаде. Но междувременно трябва да се опитаме да ги защитим. Работите вървят на зле. Това ще навреди и на нашата репутация. На всичко, което сме постигнали. Никой няма да иска да купува стоките ни или да чете рубриките ми. Ще станем за посмешище. На Бати им хлопа дъската. Олеле, Тиби. Трябва да ги събудим, да им обясним ситуацията и да видим дали ще можем да ги измъкнем през задния вход.

Не се оказа лесна задача да се събудят шест планети, страдащи от махмурлук.

— Остави ме — простена Неса. — Спи ми се.

— Млъквай, момиче — измрънка Селена. — Искам тишина .

— Ходи да си пишеш домашните, хлапе — изпъшка доктор Кронос.

— Хей! Няма нужда от грубости — ядосах се аз. — На ваша страна съм. Вижте, отвън са се насъбрали дузина папараци, които искат да влязат тук, за да ви снимат и разпитват. Татко казва, че може да ви разкрият и да съсипят репутацията ни. Какво смятате да правите?

Доктор Кронос се изправи и потри чело. За моя радост бе свалил бикините от главата си и замаяният му поглед бе заменен от предишното му сериозно изражение.

— Хм. Имаме проблем. Да помислим. Добре, Тиби, смяташ ли, че вече си научила урока си?

— Аз ли? Моят урок? Какво ти става? Вие прекарахте нощта зад решетките, не аз!

— Обаче беше заради теб — обади се Селена. — Ти организира всичко.

От думите на доктор Кронос ми се зави свят — не беше честно. Почувствах как цялото ми разочарование от пренебрежението към мен през специалния ми месец изригна на повърхността.

— Ама вие чувате ли се? Да, снощната вечеря беше пълна катастрофа, обаче се бях постарала възможно най-добре. Вие сте възрастните. Кажете ми какво да сторя.

Доктор Кронос ме погледна съсредоточено.

— Хм, май имаме нужда от Херми, нали? Някой трябва да говори пред пресата. Това е негова работа — комуникацията.

— Опитах се да му се обадя, но не отговаря.