Кати Хопкинс - Звездно дете

— Не си харесвам мястото — захленчи той.

— Нито пък аз — обади се и капитан Джон.

И те също се нахвърлиха на панерчетата за хляб. Първо Джо замери Селена. Тя му отвърна. Доктор Кронос запрати едно парче. То уцели Джо по главата и се започна ожесточен бой с парчета хляб, които летяха във въздуха и ръсеха трохи навсякъде.

— Изумително — възкликна мама. — Толкова са забавни. — След което тя също се включи .

Не, не — мислех си. — Не го бях планирала така.

— Рейчъл, какво да сторя?

— Както каза майка ти преди малко, не ни остава друго, освен да се присъединим към тях — отвърна тя и направи точно това.

Врявата отново се усили, храна летеше във всички посоки, всички се заливаха от смях или си крещя ха обиди и не след дълго отново чух думкането на госпожа Джансън.

— А’е да танцу’аме — изломоти заваляно Селена. — Да се движим като морски вълни. — И тя стана и се залюшка напред-назад. На останалите не им трябваше много убеждаване, за да я последват.

Капитан Джон изглеждаше особено трогнат.

— Да, като морски вълни — рече и замаха ръцете си във въздуха.

Сони Олимпус пусна музика, Неса извика: „На влакче!“ и планетите отново се наредиха в колона. Групата се насочи към кухнята, където господин О намери кош за пране, пълен с бельо. След секунда всички окичиха главите си с чифт от мамините бикини. Това предизвика неистово хилене, особено когато доктор Кронос си избра един розов чифт на лилави точки. Селена и Сони се затъркаляха на пода в истеричен смях.

— Стига, спрете — извиках. — Върнете всичко в коша.

Но никой не ме слушаше. С бикините върху главите си, те отново се хванаха в колона, излязоха на двора, обиколиха градината и пак се върнаха в коридора.

— Не си пускам косата често — сподели Неса, докато минаваше с танцова стъпка край мен. Косата й вече бе отвързана и се развяваше свободно. — Хайде, идвай. Да купонясваме!

Стомахът ми така се сви, че чак ми се повдигна. Усетих, че стоя със свити юмруци. В това състояние не ми беше до купон. Затворих вратата към градината след тях и влакчето продължи към хола.

— Ла-ла-ла, ла-ла-лааа — пееха в хор.

Тогава чух писък. Хукнах да видя какво става.

— Бой с възглавници — обяви капитан Джон и цапардоса Селена по главата. Тя също грабна една възглавничка и го замери.

— Хайде — викна ми Рейчъл, която се забавляваше невероятно. — Много съм добра в тази игра, а и ти също. Не помниш ли, че беше шампионка по бой с възглавници.

— Да, хайде, Тиби — поде мама, след което и двамата с баща ми хванаха по една възглавница и застанаха в бойна готовност.

Стоях като вцепенена и не вярвах на очите си. Почитаемите ми гости, които по-рано бяха пристигнали в такъв изискан вид, сега бяха навили ръкави и си играеха и пискаха като дечурлига. Никой не чу звънеца на входната врата.

Херми — помислих си и отидох да отворя. — Най-после идва, за да овладее положението . Отворих вратата.

Не беше Херми.

— Добър вечер, госпожице. Има ли някой от родителите ви или друг възрастен в къщата? — попита строго един плешив полицай с големи зъби. — Получихме оплакване.

Селена избра точно този момент да се появи в коридора, танцувайки.

— Здрасти, гусин полицай — изрече заваляно. — Аз съм Луната, ще знайш. Искаш ли чаша „Лунна“… к’во беше? Мараг… магар… магария…? „Лунна магия“. Мно’о е гот. Има мед. Обаче не тря’аше с мед, хи-хи.

Доктор Кронос излезе след нея, размахал възглавница.

— Падна ли ми, малка палавнице — извика той и запрати възглавницата. За нещастие, Селена се наведе и летящата възглавница цапардоса полицая по главата. Ударът не беше силен, но униформеният мъж не изглеждаше развеселен.

— Мисля, че трябва да дойдете с мен, сър — каза той.

Доктор Кронос, който все още имаше бикини върху главата си, се усмихна на полицая и го хвана под ръка.

— Шъ хойм ли ня’ъде? На някое ’убаво място? А ти беше ли дубро мумченце ’неска? Научи ли си? Бра’о, умник! Имаш ли мед? Ммм, аз съм пчела. Жу-жу-жу-жу-жу, рабутлив съм кат’ пчеличка.

В този момент останалите планети се показаха от хола, наредени отново в колона. Видях как мама и татко моментално се пуснаха и се шмугнаха в кухнята, затваряйки вратата след себе си. За техен късмет вниманието на полицая беше достатъчно отвлечено от случващото се пред къщата, за да забележи изчезването им.

— Оле, оле, оле, оле — пееха планетите, докато излизаха с танцуване от входната врата, и закрачиха надолу по пътеката, където до голям микробус чакаха още четирима полицаи. Единият от тях отвори вратите на буса.