Кати Хопкинс - Звездно дете

— Спрете проклетата врява!

Никой не й обърна внимание, понеже Неса продължаваше да води колоната. Качих се на един стол и изкрещях с пълно гърло:

— Вечеря!

Колоната спря и всички ме изгледаха.

— Трябва да ядем — заявих. — Седнете на масата.

— Хи-хи. По запо’ед на Момичето на зодиака — обади се Джо, — тря’а да се подчиним.

— Да, трябва да дойдете и да седнете. Веднага! — настоях.

Джо се закиска.

— Ти нали си царят на боговете? — продължих. — Трябва да дадеш пример, а не да се държиш като хулиган.

Селена и Неса също се разхилиха.

— Юпитер, хулиган такъв! — изтърси през смях Селена.

За момент той сякаш се обиди и огледа присъстващите. После лицето му отново разцъфна в широка усмивка.

— Т’ва е кат’ празненствата, които си прайхме на Олимп е’но време. Помните ли? Даа, к’ви дни бяха само. Хайде, да танцу’аме сиртаки. — Гостите се наредиха в позиция за гръцкия танц — застанаха един до друг, като всеки се залавяше за раменете на човека до себе си.

— Не. Не! Време е за ядене. Нуждаете се от храна — не спирах да ги убеждавам, докато слизах от стола.

— Нуждаем се от танци — проплака Селена, сякаш всеки миг щеше да избухне в плач. — Никой вече не танцува достатъчно. Хайде, да полетим като пеперуди. — И започна да маха с ръце като с крила. Наистина е луда — рекох си, докато я наблюдавах.

— Вярно е, имаме нужда от танци — заявиха мама и Неса в хор, с тъжен вид, но в следващия момент и те се понесоха като пеперуди.

— Майка ти е страхотна — отбеляза Рейчъл и също се „превърна“ в пеперуда.

— Пусни гръцко — обади се Джо. — Аз съм цар, аз казвам к’во да се танцува. Да изиграем танца с чупенето на чинии. Госпожо Бати, къде са ви чиниите?

— Неееее — закрещях, щом в главата ми изникна представата за кухня, зарината от натрошена посуда. Пак се покачих на стола. — Хора, съвземете се! Това е ужасяващо. Забравихте ли кои сте? Не! Или ще правите каквото кажа, или си заминавате и оставате без вечеря и определено без пудинга и специалния кокосов сладолед на леля Никия!

Хората-планети, редом с мама и татко, оклюмаха глави и забиха очи в пода подобно на непослушни петгодишни хлапета, но номерът проработи и те заеха местата си около масата.

— Много е строга — прошепна доктор Кронос на Джо, докато се добираше със залитане до стола си.

— Знам — съгласи се Джо. — Чак се плаша.

Сервирането на храната не беше трудно и тя мигновено се озова на масата благодарение на мен, мама и Рейчъл. Всички заохкаха и заахкаха, омаяни от чудесния аромат. Леля Никия беше невероятна готвачка и щом гостите, някои от които едва се държаха на краката си, се настаниха, ситуацията изглеждаше овладяна и имаше надежда, че вечерта ще завърши успешно.

— Добре дошли — приветства ги татко. — Добър апетит!

Тогава забелязах как господин О се размърда неловко на мястото си, втренчи се намръщено в доктор Кронос и заяви:

— Гледаш ме странно.

— Може би — отвърна докторът.

— Ами тогава недей — скастри го господин О. — Всъщност изобщо не ме гледай. Много се дразня.

— И ти понякога ме дразниш — призна другият. — Все искаш да си център на внимание.

— Момчета, успокойте се — обади се Селена.

— Не се меси! — сопна й се господин О.

— Аз ли? Какво съм ти виновна? Все ти искаш да изпъкваш пред всички — разсърди се тя.

— Никой не изпъква повече от теб, когато си пълна. Сякаш цялата Земя трябва да се съобразява с теб, когато има пълнолуние!

— Е? Това ми е работата. Аз съм Луната, ако не знаеш.

— Хайде стига де — смъмри ги Джо. — Не се карайте.

Селена, доктор Кронос и господин О си хвърляха кръвнишки погледи.

— Гррр — изръмжа Селена.

— Гррр — изръмжа на свой ред господин О. После взе парче хляб от панерчето пред себе си и я замери.

— Стига — подвикна Джо, като ме погледна крадешком. — Иначе госпожица Строг задник пак ще ни подхване. А аз си искам вечерята.

— Госпожица Строг задник — изхили се доктор Кронос. — Хихи. Той каза „задник“.

— Но какво им става? — попитах шепнешком Неса, която седеше до мен. — Защо се карат и се държат като петгодишни?

— Заради разположението си — отвърна ми тихо. — В картата ти Слънцето е в опозиция със Сатурн и сега си ги поставила да седят по същия начин. Това положение неизменно води до спорове. И Селена си настанила под странен ъгъл.

О, не — рекох си. Разбира се. Трябваше да се досетя. Слънцето и Сатурн не бяха единствените в опозиция. Не след дълго и Джо започна да се оглежда тревожно.