Кати Хопкинс - Звездно дете

— Не е нужно. Няма да ходим в други стаи, с изключение на тази и на кухнята. Юпитер е планетата на веселието и изобилието, затова татко сметна, че ще е подходящо трапезарията да е наречена на него. Юпитер също така е бил известен като царя на боговете в Древен Рим.

— Върхът. Идвал ли е у вас?

Кимнах.

— По-рано тази седмица. Не че ми обърна кой знае какво внимание.

— Как изглежда?

— Едър и засмян, с черни мустаци и много отзивчив като за цар на боговете. Но нали знаеш — трябва да се преструват, предполагам. Иначе биха привлекли прекалено много внимание.

— Сякаш са агенти под прикритие ли?

— Нещо такова. Помниш, че видяхме деликатесния ресторант на Юпитер в Осбъри.

— Да, „Европа“. Каза, че е кръстен на една от четирите луни на Юпитер.

— Същият. Започваш да схващаш — отвърнах, докато Рейчъл разглеждаше картината на Юпитер на стената. Беше една от творбите на леля Франсел и изобразяваше величествен брадат мъж, седнал на трон. На заден план бе нарисуван кентавър — получовек полукон, — който е символ на зодия Стрелец.

— За щастие масата е кръгла — отбелязах и започнах да поставям табелките с имената. — Каквато е формата и на рождените карти. Така че ще мога да ги подредя в точно същите позиции, в които са били разположени по време на раждането ми.

— Добре де, както и да е — обади се Рейчъл. В този момент телефонът звънна и се включи телефонният секретар. — Къде ще седя аз?

— Ей там отляво, до мен. Мама и татко ще са до нас. Така ще е най-добре, понеже повечето планети в картата ми са близо една до друга и мога да ги сложа всички заедно. С изключение на Слънцето, което е в опозиция със Сатурн. Ето, някои домове в хороскопа ми са празни. Според татко тази особеност означава, че съм стара душа. Той твърди, че старите души винаги си личат по това, че планетите им обикновено са струпани на едно място — сякаш трябва да научат последен урок в някаква област от живота си. Още не зная какъв ще е този урок. Надявах се да разбера през този месец.

— Нямам абсолютно никаква представа за какво говориш. — Рейчъл ме гледаше с озадачено изражение. — Но няма значение. Много се радвам, че съм тук.

— Чудесно. В такъв случай просто запали няколко свещи — предложих и й подадох кибрит.

— Това го мога — отвърна. Телефонът отново звънна. — Да вдигна ли?

Поклатих глава.

— Пуснала съм телефонния секретар. Но зодиакалният ми телефон е включен, в случай че се наложи Херми или някой друг от хората-планети да се свържат с мен.

Първият гост беше доктор Кронос.

— Питиетата са в Юпитеровата стая — обяви мама и го поведе към трапезарията. Тя изглеждаше чудесно — беше се спряла на елегантен костюм от зелена коприна, допълнен от комплект златни обеци и колие. Доктор Кронос също се бе погрижил за вида си. Костюмът му беше по-елегантен от обикновено. Носеше също жилетка и червена папионка на малки звезди и планети. Той се поклони сковано и последва мама.

— Не ми изглежда особено забавен — прошепна Рейчъл.

— Не е. Учител е — обясних.

— Ясно — отбеляза, след което влязохме в кухнята, за да довършим приготвянето на напитките. Бяха разпределени в кани и надписани, за да знам кое какво е, а стаята ухаеше чудесно на плодове и различни подправки.

Следващите гости бяха Неса и Сони. Този път тя наистина приличаше на богиня. Носеше бяла рокля без презрамки, а косата й бе вдигната, с вплетени в нея малки диамантени звезди. Господин О беше с черен костюм и папионка, сякаш отиваше на елитно парти.

Рейчъл ги зяпаше опулена.

— Тези са най-очарователните хора, които съм виждала през живота си — прошепна, след като поехме шала на Неса.

— Приличат на актьори в нощта на оскарите — съгласих се аз.

Селена пристигна сама. Тя също се бе пременила — носеше сребриста блуза и дълга, блестяща, зелена пола. На врата й висеше медальон с форма на луна, който беше в тон с обеците.

— Колко благородно от ваша страна да организирате тази вечеря за нас — призна тя на майка ми. — Много рядко успяваме да се съберем всички заедно.

— Удоволствието е наше — увери я мама и двете тръгнаха по коридора, за да се присъединят към останалите.

— Това Луната ли е? — попита Рейчъл.

Селена я чу и се обърна:

— Да, аз съм. А ти сигурно си приятелката на Тиби?

Рейчъл кимна. От срам си бе глътнала езика — приличаше на някого, който се запознава с кралицата.

— Това е Рейчъл — представих я. — Тя е зодия Рак.

— Което означава, че Луната е твоята управляваща планета — добави Селена с окуражаваща усмивка.