Последното, което видях, беше как гостите ни бяха вкарани в колата и отведени в полицейския участък. С Рейчъл останахме загледани след тях.
— Опа — каза Рейчъл.
Десета глава
Нашествие на папараци
Пресата пощуря. На следващия ден цялата история беше на първа страница във всички вестници. В една от статиите се казваше:
Прочутият астролог Бенджамин Бати забавлява звездите
В петък вечерта в дома на известния астролог Бенджамин Бати бяха извършени арести, след като полицията получи оплакване от съседи за вдигане на прекомерен шум. Задържани бяха осем нарушители на обществения ред, които прекараха нощта зад решетките на полицейското управление. Служителите заявиха, че не са виждали подобно нещо, наричайки арестуваната група „изперкали“ и „пълни откачалки“. Една жена от задържаните настоявала, че е Луната, а друга — че идва от планетата Венера. Двама от мъжете са се представили за царе: единият — на боговете, а другият — на морето. Дежурният офицер сподели пред нас: „И преди съм затварял идиоти, които се мислят за Наполеон или Клеопатра, но тия шемети определено обраха точките. След това произшествие вече нищо не ще може да ме учуди“.
Господин Бати и съпругата му Естела отказаха коментар след отвеждането на гостите им, но съседката им госпожа Джансън призна, че през последните седмици домът им е бил обект на „доста странни посещения“.
Жълтите вестници също не ни пощадиха.
Приятелчетата на Бенджи не са с всичкия си
Маскен бал прерасна в грозен спектакъл, когато гостите на известния астролог Бенджамин Бати внезапно откачиха след употребата на напитка, наречена „плодов пунш на леля Никия“, която очевидно е кодовото название на някакъв доста по-твърд коктейл. Всички бяха задържани в участъка след разправа с полицейските служители и твърдения, че идват от други планети. Селена Луна (Луната) се опитала да целуне дежурния служител, а Неса (Венера) настоявала сержант Уотсън и колегите му да се хванат „на влакче“. Доктор Кронос (Сатурн), уважаван преподавател, ударил полицай и настоявал да носи чифт розови бикини на главата си, като изпадал в истерия, ако някой понечел да ги свали.
„Тайфа ненормалници — бяха думите на сержант Уотсън. — Трябва всички да ги затворят за много дълго време“.
* * *
Бях извадила зодиакалния си телефон веднага щом ги откараха, за да изпратя съобщение на Херми.
„Спешно. Всички планети, с изключение на Ури, са арестувани. Моля за помощ“.
Но, разбира се, той не отговори.
— Това вече не е шега — казах на мама на следващата сутрин, след като татко отиде в участъка, за да плати солидна гаранция за освобождаването на приятелите ни планети.
Мама лежеше в леглото на спуснати завеси, макар че вече минаваше десет часа.
— Още ли няма новини от Херми? — попита тя.
— Никакви. Каква е ползата да имам покровител, щом като никакъв го няма, когато ми потрябва? А точно сега ми е особено нужен.
Мама потрепери.
— Не викай толкова, миличка. След тази неприятност снощи почти не съм мигнала и имам ужасно главоболие.
— Аз не викам — отвърнах. — Всъщност даже говоря тихо.
— Ами защо не отидеш в стаята си тогава? Имам нужда да се наспя.
Изнизах се на пръсти. Наистина изглеждаше изтощена, както и баща ми сутринта, но той успя да се замъкне навън, защото от полицията се обадиха и казаха, че хората-планети могат да бъдат пуснати под гаранция.
Междувременно Пат и Ясмин се прибраха. И двете бяха абсолютно вбесени. Бяха видели сутрешните вестници и стовариха цялата вина върху мен.
— Тиби, кръгла идиотка такава — кипна Пат, тикайки някакъв вестник пред очите ми. — Как можа да го допуснеш? До понеделник ще се е разнесло из цялото училище. Какво ще обяснявам? Направо ми съсипа целия имидж пред обществото. Ти си най-глупавото същество на планетата. Цялото ми семейство се състои от тъпаци и вече целият свят го научи.
— На същото мнение съм — подкрепи я Ясмин. — Веднага смятам да се обадя на мама и татко, за да ги помоля да ме отведат от тази лудница възможно най-скоро. Не искам да оставам тук и минута повече, че току-виж болестта ви се е оказала заразна!
Ех, ако Ясмин си замине, това ще е поне една добра последица от снощи — казах си, а двете изхвръкнаха нагоре към стаята на Пат и тръшнаха вратата след себе си. Седнах на най-долното стъпало на стълбите. Навън небето беше посивяло и бе завалял дъжд. Времето е в унисон с настроението ми — помислих си и очите ми се насълзиха. Имах нужда да поговоря с Рейчъл, затова станах и набрах номера й.
Читать дальше