Кати Хопкинс - Звездно дете

След около десетина минути намалихме и спряхме. Скочих долу, а Херми отиде да остави мотора на паркинга. Останах да го чакам на стълбите, като се мъчех да престана да треперя. Мама и татко не закъсняха, паркираха до мотора и излязоха от колата, махайки ми оживено.

Те се запътиха към гардероба да си вземат кънки, а ние с Херми отидохме на пързалката. Тя беше празна.

— Защо няма други кънкьори? — учудих се аз.

— Ще дойдат следобед — отвърна той. — Дотогава пързалката е наета само за нас — подарък от мен заради тежките три седмици от зодиакалния ти месец.

— Все още отказвам да стъпя на леда — заявих. — Аз… не че се инатя. Просто не мога. — Ужасявах се само при мисълта.

— Ще я караме стъпка по стъпка — настоя Херми, след което свали маратонките си, седна и нахлузи кънките. — Първо погледай мен.

В следващия миг се изправи и се озова на пързалката. Представляваше чудесна гледка — движеше се с грациозността на танцьор и със скоростта на състезател.

— Сякаш не стъпва, а лети — отбеляза татко, който се бе доближил зад мен.

— Нищо чудно — нали е Меркурий? — обади се мама, присъединявайки се към нас.

Тримата го наблюдавахме в захлас, докато се носеше по леда, завърташе се, пързаляше се с високо вдигнат крак, правеше сложни подскоци и току заставаше като статуя. След това представление, в което не отстъпваше и на най-добрия професионален фигурист, той се приближи до мен и посочи кънките.

— Готова ли си да се пробваш?

Аз се изсмях:

— Нямам такова намерение.

— Просто опитай — намеси се мама. — Всички ще се хванем един за друг.

Татко ми кимна окуражително.

Тримата ме загледаха умоляващо.

Мама затанцува смехотворно, като се пързаляше на заден ход и ме подканяше с ръце.

— Тиби, Тиби Бати — изрече с някакъв глупав, отнесен глас, сякаш искаше да ме хипнотизира или да ме накара да изпадна в транс. — Ела на леда, ела на леда.

Татко взе пример от нея и започна да прави същите приканващи движения, както и да говори в същия смахнат тон:

— Ела на леда.

— Добре де, добре. Само млъкнете и престанете с тези глупости — предадох се аз и седнах да си обуя кънките. — Но само за малко.

Баща ми ме поздрави с вдигнати палци.

— Това е моето момиче!

Щом сложих кънките, татко и Херми ми помогнаха да се изправя и закрачих към пързалката, все едно имах тухли на краката.

— Не ме пускайте — замолих се аз.

— Няма — обеща татко.

Когато се озовах на леда, пуснах Херми и се вкопчих с лявата си ръка в преградата. Още не бях започнала с опитите да се пързалям, а краката ми вече правеха каквото си поискат.

— Сега разбрахте ли? — изпъшках. — Няма да успея да се справя. Колкото и да се опитвам, не става.

Херми застана от лявата ми страна.

— Дай ръка.

— Не мога — заклатих глава.

— Държим те — обади се татко. — Можеш да се пуснеш.

Отново поклатих глава. Междувременно, мама се бе плъзнала до средата на пързалката. Нямаше грацията на звездния младеж и се клатушкаше нестабилно, но поне стоеше изправена. С розовия анцуг, който носеше, ми заприлича на ягодово желе и не сдържах усмивката си.

Татко също се засмя:

— Щом майка ти може, значи и ти ще се справиш.

Поех си дълбоко въздух, отново подадох ръка на Херми и двамата с баща ми от другата страна ме замъкнаха до средата на пързалката.

— Не ми харесва — възпротивих се отново, щом започнахме да се движим. — Не искам да го правя. — Исках да се върна вкъщи и да си занимавам с нещо, в което съм добра.

— Само две-три кръгчета — успокои ме Херми. — После, ако наистина го желаеш, ще се махнем оттук.

Почувствах как стомахът ми се свива, докато ме дърпаха напред. На втората обиколка започнах да им се доверявам повече и се поотпуснах.

— Това е — извика мама. — Виждаш ли, скъпа, справяш се.

Тогава коленете ми се подгънаха и изгубих равновесие. Баща ми също залитна и един след друг тримата се проснахме по гръб върху леда.

— Ооох — изстенах, щом тупнах долу.

Херми се изправи светкавично и ми подаде ръка.

— Ааах — изстена и татко. — Добре ли си, фъстъче?

За моя изненада бях добре. Бях паднала и въпреки това, бях жива. Погледнах ръцете си. Никой не беше прерязал пръстите ми с кънките си.

В този момент от високоговорителите гръмна музика — страхотна диско музика с приятен ритъм. Лампите светнаха и след малко господин О се появи на входа на пързалката. Беше се издокарал в елегантен бял екип със сребърни нашивки. Той се плъзна към нас по леда, носейки се непринудено, подобно на звездния си колега. Направи една обиколка, след което подскочи във въздуха с енергично завъртане.