Кати Хопкинс - Звездно дете

— Добър аксел 4 4 Сложен скок във фигурното пързаляне. — Б.пр. — изкоментира Херми, като го видя. — Скок с пълно завъртане и приземяване на противоположния крак. Забележително! — Той изръкопляска, а господин О се поклони. После се наведе към мен и добави: — Голям фукльо, нали? Мисли си, че светът се върти около него.

— Научно погледнато, е така — засмях се аз, — при положение че е Слънцето. — Но всъщност знаех какво има предвид покровителят ми.

Сони дойде при нас и заедно с Херми помогнаха на мен и татко да се изправим. След това направих още една обиколка, между Херми и господин О. Този път не паднахме и за няколко мига, под звуците на музиката, се почувствах така, все едно летях. Супер космическо — помислих си. Пързалянето редом до Слънцето и Меркурий не се случваше всяка събота сутрин. Още една обиколка и невероятното усещане се засили. Тогава забелязах, че Сони ме бе пуснал и беше отишъл при родителите ми — само Херми ме държеше за едната ръка.

— Не! Ау! — извиках в пристъп на паника, загубих равновесие и отново паднах назад. Туп. — Ох!

Мама и татко веднага пристигнаха.

— Добре ли си? Стига ли толкова за днес?

Изправих се, потърках се по задните части и реших, че съм добре. И поисках още една обиколка. Този път ме разходиха мама и Херми. След известно време се усетих по-стабилна. Просто трябваше да разпределям правилно тежестта си.

— Добре, мамо, можеш да ме пуснеш. Но, Херми, ти ме дръж, моля те!

Мама ме пусна и се отдалечи, а ние с Херми продължихме сами.

— Много добре се справяш — отбеляза той и забави темпото. — Казаха ми, че бързо схващаш, и наистина си фантастична. Завий наляво, точно така. Сега дай надясно. Пази равновесие. Чудесно.

След като бяхме само двамата, реших да се възползвам от възможността и да му споделя за притесненията, които ме измъчваха от известно време.

— Не се чувствах много добре напоследък — започнах. — Всъщност никога не съм се чувствала толкова объркана, сякаш вече не знам коя съм.

— А нима има човек, който знае? — отвърна Херми и ме заведе до преградата, където спряхме. Постояхме там, докато дишането ни се нормализира, и наблюдавахме останалите, които добре се забавляваха на леда. — Цял живот ти предстои да се учиш, докато откриеш коя си всъщност. Това е процес, който продължава цял живот, тъй като човек постоянно се променя и израства.

Замислих се над думите му.

— Предполагам, че си прав. Но аз имах предвид, че не знам какво трябваше да науча през този месец. Не знам какво се очакваше от мен да правя в ролята си на Момиче на зодиака.

Херми кимна.

— Всъщност не трябваше — и не трябва — да правиш нищо. Всичко беше уредено, но е трудно, когато покровителят ти го няма, за да ти обяснява как стоят нещата. Както ти каза и Ури обаче, заминаването ми също беше част от плана. Не беше случайност, че зодиакалният ти месец съвпадна с моята ваканция, искам да кажа, ахъм… с моя ретрограден период. Беше идеалното време за теб да преживееш това, което ти бе нужно.

— Идеално? Но планът беше напълно смахнат.

— Съвсем не — изкикоти се Херми. — Всичко се развива точно както е предначертано. Виждаш ли, понякога животът ни не се определя от случките в него, а от това как реагираме на тях.

— Какво? Нещо като твърдението: „Ако животът ти подхвърли лимони, направи си лимонада“, така ли? — попитах, цитирайки любимата сентенция на леля Франсел.

— Нещо такова. Винаги имаш избор — дали да си нещастна, или да извлечеш най-доброто от ситуацията.

— Но нали точно това правех — опитвах се всичко да се получи по най-добрия начин? Като организирах шантавото си семейство, като съставях списъци — така се чувствах сигурна.

Херми кимна.

— Предимството да си зодия Дева е, че можеш да си изключително добре организирана и ефективна личност. А недостатъкът е, че можеш да си…

— Властна и вманиачена — довърших вместо него.

— Ъхъ — ухили се той.

Спомних си какво бе казала мама за Херми и дейността му, свързана с общуването, затова реших да му споделя най-ужасния си страх.

— Има и още нещо…

— Какво?

— Аз… се притеснявах, че никой от хората-планети, дори и ти, не се интересувате от мен, защото съм скучна до припадък. Черната овца в семейство Бати. Всички останали са толкова очарователни и интересни.

— Тиби — започна Херми, — ти също си интересна. Не го ли съзнаваш? Хороскопът ти показва, че имаш потенциал да извършиш велики дела. Не си ли се питала някога защо притежаваш толкова добри организаторски качества?