Кати Хопкинс - Звездно дете

Усмихнах се. Беше мило от нейна страна да ми каже това, но всъщност имаше предвид, че семейството ми е интересно и мястото, където живеех , е необикновено. Бях интересна само защото ме огряваше техният блясък. Въпрос на време беше да осъзнае, че съм черната овца в семейството. Аз бях невзрачна.

След училище отидох на ледената пързалка, за да се поупражнявам малко, без да ме види някой от познатите, но въпреки усилията ми, не успях да се отдалеча от преградната стена и да застана самостоятелно на краката си. Тръгнах към къщи, чувствайки се като пълна неудачница, и се надявах да остана сама в стаята си за половин час, преди Ясмин да се е върнала от училище. След бъркотията, която остави навсякъде, ми се щеше да почистя и оправя стаята, понеже редът и чистотата винаги повдигаха духа ми.

Влязох и тъкмо щях да си правя сандвич с фъстъчено масло и малинов конфитюр (с ръжен хляб, понеже съм алергична към пшеница), когато чух смях и говор откъм кабинета на татко. Почуках, в случай че беше с клиент, но никой не отговори, а смехът продължи. Накрая любопитството ми надделя, затова отворих вратата, промуших глава и се огледах. Капитан Джон Дори се бе върнал, но този път беше довел още някого. Непознатият изглеждаше по-възрастен от капитана, имаше дълга бяла брада, носеше малки очила и старомоден вълнен костюм. Беше се зачел в една от татковите стари книги. Тогава се сетих. Щом беше с капитан Джон Дори, другият мъж вероятно също бе от хората-планети.

— А, ето я и нея — забеляза ме татко. — Влез, Тиби, имаме гости!

Мама влезе след мен с широка усмивка и поднос, отрупан с напитки.

— Извинявайте, момчета, сокът е от боровинки и ябълки. Изглежда, че божественият нектар е свършил. Може би другия път.

Гостите избухнаха в смях, сякаш бяха чули най-смешния виц на света.

— Тиби, влизай. Запознай се с всички — покани ме татко. — Познаваш капитан Джон Дори. А това е доктор Кронос, известен още като Сатурн. — Мъжът с очилата ми кимна.

Направих всичко възможно да се усмихна дружелюбно, но не знаех какво да кажа или да направя. В училище не ни учеха как да посрещаме планети в човешки облик. Почувствах, че ще припадна или че мозъкът ми ще даде на късо. После си спомних какъв безпорядък е горе в Сатурновата стая. Искрено се надявах мама и татко да не са му я показали, за да не се разстрои.

— Ъъъ, разгледахте ли къщата ни? — попитах, като се стараех да звуча непринудено.

— Само приземния етаж — отвърна доктор Кронос. — Старите ми кокали вече не стават за изкачване на стълби, както едно време.

Благодаря на небесата за това — помислих си. — Все пак е странно, че е тук с Нептун и татко, и не е особено нетърпелив да разговаря с мен. Помня, че Херми бе казал нещо за ролята на Сатурн в хороскопа ми, преди да си обере крушите, но не помня да е споменавал Нептун, така че какво прави той тук? Сетих се. Може би е дошъл, за да компенсира отсъствието на Херми и е довел и доктор Кронос, за да поздравят Момичето на зодиака.

И все пак, не само присъствието им ме караше да се чувствам несигурна, а и самата атмосфера в стаята. Въздухът сякаш бе наелектризиран от енергия, която бе толкова силна, че всеки момент щеше да срути стените.

— Значи… Херми го няма? — попитах.

— Ретрограден — отвърнаха всички в хор и прихнаха за пореден път.

— Тиби, сигурно имаш да пишеш домашни — предположи татко.

— Да. Много е важно да си пишеш домашните — добави доктор Кронос и ме погледна строго над очилата си. Припомних си думите на мама, че Сатурн е учителят на зодиака — този, който преподава важни уроци — и че в човешкия си живот е училищен директор. Изглеждаше много строг и се радвах, че не беше директор на моето училище.

— Винаги си пиша домашните — потвърдих. Беше истина. Бях пълна отличничка и винаги си научавах уроците навреме. Стараех се да съм най-добрата както вкъщи, така и в училище.

Доктор Кронос ме наблюдава няколко секунди, от което се почувствах много неудобно, след което се обърна, сякаш загубил интерес. Боже, сигурно вижда колко съм смотана — рекох си и подръпнах ръката на мама. Първо не ми обърна внимание, понеже беше погълната от разговора с гостите, но накрая се предаде и излезе с мен в коридора.

— Какво има, Тиби? — попита тя.

— Мамо, мисля, че нито Нептун, нито Сатурн трябва да са тук днес. Херми ми каза, че момичетата на зодиака се срещат само с планетите, които имат силно въздействие върху тях през специалния месец. Сатурн присъства в хороскопа ми, но останалите, които трябва да са тук, са Луната и Венера.