Кати Хопкинс - Звездно дете

Селена се усмихна и доби по-бодър вид.

— Ама ти си била и умничка значи?

И аз се ободрих. Повечето хора се отегчаваха до смърт, щом почнех да им разказвам за неща, които съм чела, но Селена очевидно ме слушаше внимателно.

— И ти далеч не си глупава — продължих. — Ти си едно от любимите ми небесни тела, защото постоянно се променяш. Минаваш през куп различни фази. Чакай да си припомня. Новолуние, първа четвърт, пълнолуние…

— Последна четвърт и отново новолуние — довърши Селена щастливо.

— Виждаш ли колко си интересна. Няма как да си скучна с всички тези промени и думите, произлизащи от името ти.

Тя се изкиска.

— Думата „месец“ не е единствената, посветена на мен. Други производни думи са „лунарен“, както и „лунатик“, което означава „луд човек“. Куку.

— О — рекох. — Мда, това те прави още по-интересна.

После се разсмя с глас.

— Лууунатичка — изрече, провлачвайки думата. — Това съм аз. Куку-руку. Лунарна лунатичка.

Раменете й се затресоха в безшумен смях. Оказа се заразно. След малко и моите рамене се разтърсиха и колкото повече се смееше тя, толкова повече се заливах и аз от смях. Отново провлачи: „Лууунатичка“, а аз й пригласях: „Лунатичка. Луууда“. Получи се като някаква шега между нас, която само ние разбираме и колкото повече я повтаряхме, толкова по-смешна ни се струваше. Селена легна назад, плъзна се надолу по стълбите и се спря на площадката на първия етаж с истеричен кикот. Плъзнах се след нея. Не можехме да спрем да се смеем. Вдигахме такъв шум, че Пат, Неса и Ясмин изскочиха от стаята ми да видят какво става.

Пат ни изгледа учудено, поклати глава и заяви:

— Пълни лунатички.

Думите й предизвикаха у нас нов пристъп на смях и скоро двете се търкаляхме по земята, а от очите ни се стичаха сълзи, докато Пат гледаше объркано и се чудеше какво толкова е казала.

Неса поклати глава и въздъхна:

— Винаги се държи така, когато има пълнолуние.

Селена й се усмихна.

— Точно затова съм интересна. Нали, Тиби?

— Правилно, луда приятелко — отвърнах и плеснахме дланите си. После Селена се покашля и се опита да застане сериозна. И аз направих същото, но след малко раменете й пак се разтърсиха, което наново ме разсмя, и двете продължихме да се превиваме от смях, докато ни заболяха коремите.

Списък със задачи на Тиби:

Да пратя съобщение на Херми, отново.

Да си напиша домашните.

Да напазарувам по интернет. Да поръчам повече сокове за многобройните напоследък гости.

Да проверя запасите от шампоани и тоалетни принадлежности.

Да проверя какво точно показва хороскопът ми и какво се очаква да правят хората-планети!

В сряда вечерта заварих още един от хората-планети на гости. Този път беше Сони Олимпус, или господин О, както ми каза татко, че обичал да го наричат.

— Едър юнак — изкоментира мама, когато ми съобщи, че е в хола. Двамата с татко бяха впечатлени, както се почувствах и аз веднага щом го зърнах. Беше внушителен. Стоеше на дивана, пушеше пура и изглеждаше много красив — подобно на холивудска кинозвезда. От него струеше великолепие.

Дари ме с ослепителна усмивка.

— Ти сигурно си Тиби? Слънце в Дева?

— Да, точно така — отвърнах и се закашлях, понеже димът от пурата му дразнеше очите ми и ме задушаваше.

Господин О веднага я загаси.

— Отвратителен навик, извинявам се. Така, предполагам, че имаш типичните за Дева алергии — пшеница, млечни продукти, полени, непоносимост към цигарен дим?

— Някои, да — потвърдих и прекосих стаята, за да отворя прозореца.

— Колко неприятно. И тъй, малка госпожице, какво мога да направя за теб през зодиакалния ти месец?

— Какво, за мен ли? — изтърсих. Въпросът ме изненада, тъй като останалите хора-планети, които ни бяха навестили през седмицата, се интересуваха повече от родителите ми, отколкото от мен (с изключение на Селена). Вече бях започнала да приемам факта, че зодиакалният ми месец ще бъде провал — като нещо, за което пише в книгите, но не се случва в действителност. Обърнах се към него, след като отворих прозореца: — Ъъъ, можеш ли да ми кажеш къде е покровителят ми? Херми. Не отговаря на съобщенията ми. Подари ми специален телефон, но не мога да се свържа с него.

— Не зная къде е, но преди да мине в нелегалност, ме помоли да те навестявам, докато го няма — рече Сони с поредната искряща усмивка. — Неприятно е да имаш ретрограден Меркурий в хороскопа точно когато си Момиче на зодиака, но понякога се случва. При всеки е различно и ако планетите са се наредили по определен начин, не може да се стори кой знае какво.