Кати Хопкинс - Звездно дете

— Хей, добре ли си? — запитах, щом се приближих възможно най-безшумно.

Селена вдигна поглед и видях, че очите й са синьо-зелени като морето, а ирисът — очертан с нефритено зелено. На челото си имаше сребриста точка. Тя също беше зашеметяваща, но по различен начин в сравнение с Неса. Неса бе очебийно красива, докато тази жена имаше по-нежно излъчване и не толкова натрапваща се красота.

— О! — възкликна тя.

— Ъъъ, аз съм Тиби — представих се и седнах до нея.

— О! — възкликна отново. — Момичето на зодиака?

Кимнах.

— Ти ли си Селена?

— Селена Луна — кимна ми на свой ред.

— Луната значи — рекох и замлъкнах, понеже не знаех какво друго да кажа, така че постояхме безмълвно няколко минути.

— Ъъъм… Случило ли се е нещо? — обадих се пак. Селена подсмръкна и тогава осъзнах, че е плакала. Сложих ръка на рамото й. — О, не плачи. Не може да е толкова лошо. Какво има? Можеш да ми кажеш. Добър слушател съм.

Селена отново подсмръкна и посочи към горния етаж.

— Майка ти ни показа къщата, когато пристигнахме. Толкова красиви стаи. Домът ви е… прекрасен.

— Знам. Мама е много горда с обзавеждането. Веднъж даже снимаха къщата ни за списание „Райски дом“. Видя ли моята стая?

Селена кимна.

— Да… — Подсмрък, подсмрък . — Много е хубава. Направо е… приказна… — Хлип, хлип.

— Но какъв е проблемът тогава? Да извикам ли мама? Ние всички искаме да се чувствате като у дома си. — И тогава ми просветна. Как можех да съм толкова недосетлива? Лунната стая беше пребоядисана. — Да му се не види! Нямаме Лунна стая. О, Селена, толкова съжалявам. Преди имаше. Беше там горе и беше прекрасна, наистина, вълшебна… но после… сестра ми Пат…

— Знам. Пребоядисала я е. От десет планети само аз съм заличена.

— Не съвсем. Сатурновата стая е натъпкана до тавана със стоките на мама, както и с всичко, което не се е побрало другаде.

— Да, но отдолу пак си е Сатурнова стая, нали? А моята направо е премахната. Заличена. Непрекъснато се случва. Сякаш понякога съм невидима. Хората не осъзнават колко ми е тежко. Давам всичко от себе си, наистина. Опитвам се да светя възможно най-ярко, но все не е достатъчно. Това е, защото не излъчвам собствена светлина, знаеше ли това? Светя чрез слънчевата светлина, която се отразява от повърхността ми. Без Слънцето не съм нещо повече от студено, скалисто небесно тяло… Тооолкова съм безинтересна — нищо чудно, че сестра ти ме е затрила. Всички са толкова запленени от Слънцето и от Венера, докато Луната, Луната е толкова скучна, невзрачна, без своя светлина дори…

Сякаш описваше моето състояние в момента! Бедната Селена! — помислих си, а на глас добавих:

— Напълно те разбирам.

— Наистина ли? Но как би могла? Ти си Момиче на зодиака и цялото ти семейство е толкова известно.

— Именно — отбелязах. — Но също като теб — без тяхната светлина аз съм нищо. На вашето внимание — госпожица Невзрачна!

Селена ме погледна.

— Ти? Никога. Я се погледни само! Толкова си красива, като карамелено ангелче, и с най-сладката прическа. Как си я правиш?

Почувствах как ме обля топлина. Това бяха най-милите думи, които бях чувала скоро.

— Леля ми я сплита така — обясних. — Прическата се нарича „житни класове“, понеже плитките се сплитат по главата, плътно една до друга и приличат на житни класове.

— Наистина така изглеждат — съгласи се Селена и огледа главата ми. — Може да извиеш краищата на някои от плитките нагоре под различен ъгъл и да вплетеш в тях панделки или цветни вълнени конци. Виждала съм някои момичета да го правят и им стои страхотно.

— Предпочитам по-изчистения вид — заявих.

Селена пак помръкна и въздъхна тежко.

— Извинявай. Май не знам много за прическите и красотата. Това е царството на Неса.

Отново се умълчахме, ако не се брои подсмърчането й от време на време. Мъчех се да измисля да кажа нещо, от което щеше да се почувства по-добре — както тя ме бе накарала да се почувствам, когато ме нарече хубава и сладка.

— Ъъъм… Селена, нали знаеш как Луната обикаля Земята?

— Да, разбира се, прави една обиколка за двайсет и девет денонощия и половина.

— Точно така — оттам произхожда и „месец“. От месечина. Месечината е Луната. Кои други планети могат да се похвалят, че има думи, съдържащи тяхното име? А „месец“ не е каква да е дума — използва се постоянно в речта… — започнах аз и всичко, което някога бях чела за Луната в татковите книги, изникна в съзнанието ми. Част от информацията я бях учила наизуст за една училищна сбирка. — Повечето древни цивилизации са измервали времето чрез лунния цикъл. Всички еврейски, ислямски и китайски календари са лунарни. Всъщност фазата новолуние се смята за начало на всеки календарен месец, както и за начало на лунния цикъл.