Кати Хопкинс - Звездно дете

— Имаш си стая.

— Вече нямам. Ясмин я превзе.

— Тогава върви при мама. Имам работа.

Въздъхнах тежко и заслизах към спалнята на мама и татко, която беше стаята на Водолея. Щом отворих вратата, видях, че завесите от сребристо кадифе са дръпнати и единствената светлина идваше от свещ с аромат на лавандула върху тоалетката на мама. Чуваше се приглушена музика в стил ню ейдж и обстановката беше приятна и спокойна. Стените бяха боядисани в електриково синьо. С мама бяхме украсили ъглите, както в моята стая, но не със звезди, а със сребристи светкавици. Те символизираха енергията на управляващата планета на Водолей, Уран, за когото се казва, че винаги поразява като гръм от ясно небе. Мама лежеше на леглото по халат и изглеждаше като излязла от филм на ужасите. Косата й бе хваната с ластик, лицето й беше покрито със слой от нещо бяло, а върху очите й имаше парченца краставица.

— Мамо… — прошепнах.

— Ъф. Ой е ам?

— Тиби.

— Ъф, иам аскъ — рече през зъби. Разбрах — има маска. Не обичаше да говори в такива моменти, за да не се напука маската.

— Може ли да остана при теб за малко?

— Ъъъ — рече и поклати красноречиво глава. Мама се отнасяше много сериозно към времето си за релаксация.

Не ме искат горе. Не ме искат долу. Не ме искат в собствената ми стая — рекох си, като се запътих към кухнята. Навън валеше като из ведро, така че нямаше как да избягам на двора. „Остави се на течението“, каза татко. Какво ти течение? Аз съм единственият човек, който наистина разбира какво е нужно, за да се поддържат нещата в течение. Аз и никой друг — размишлявах, докато вървях към мокрото помещение зад кухнята, за да разпределя прането на купчини според цвета, за да е готово за госпожа Уотсън, която щеше да дойде на другата сутрин. Ако това семейство се носеше по течението, нямаше да има нито храна, нито чисти дрехи. Къщата щеше да е кочина, ако не съм аз да организирам нещата!

Над сушилнята беше закрепена една от схемите на мама, на която бяха изредени зодиите, заедно със символите, чрез които се изобразяват.

Овен: овен.

Телец: бик.

Близнаци: близнаци.

Рак: рак.

Лъв: лъв.

Дева: девица.

Везни: везни.

Скорпион: скорпион.

Стрелец: стрелец.

Козирог: козел.

Водолей: носач на вода.

Риби: две риби.

Беше хубав плакат, илюстрациите към всяка зодия бяха нарисувани от леля Франсел, но аз му се изплезих — бях сърдита. Да си част от зодиакално семейство в зодиакална къща и да си Момиче на зодиака изобщо не беше забавно!

В една от астрологичните книги на татко пишеше:

„Терминът ретрограденв астрологията означава « видимодвижение назад на планета през зодиака». Всички планети, с изключение на Слънцето и Луната, имат своите ретроградни фази, но Меркурий е най-известен в това отношение, защото влияе на комуникацията.

Комуникацията включва писането, говоренето, пазаруването и подписването на договори. Докато Меркурий е ретрограден, бъдете предпазливи в тези дейности — внимавайте какво казвате и какви изводи си правите, когато бъбрите с приятели или им пишете писма, очаквайте пощата да пристига със забавяне, а компютрите да се повреждат. С други думи, не се захващайте с нищо важно.

Нещата, които е добре да правите, докато Меркурий е ретрограден: релаксиране, медитиране, редактиране на творбата, която пишете в момента (книга/стихотворение/песен/есе), почистване на къщата, разговаряне с домашния любимец, слушане на музика, рисуване, наспиване!“

— Искаш да кажеш, че нищо не се е случило? — учуди се Рейчъл, когато на следващия ден в училище й разказах за първия си уикенд като Момиче на зодиака. Изглеждаше разочарована не по-малко от мен. — Мислех, че ще си прекарваш невероятно и ще ти се случват всякакви магически неща.

— Може би е така за някои момичета на зодиака, но не и за мен, Тиби Вати. Сигурно съм толкова скучна и обикновена, че планетите дори не си дават труд да ми измислят нещо вълнуващо за вършене и даже покровителят ми офейка от скука.

— Не си скучна, Тиби — опита се да ме успокои Рейчъл и стисна ръката ми. — Смятам, че си най-интересното момиче в цялото училище. — С Рейчъл сме приятелки още от началното училище. Татко ни наричаше „абанос и слонова кост“ — по едноименната песен, написана от Пол Макартни, който му беше любимият от членовете на „Бийтълс“. Мисля, че ставаше въпрос за клавишите на пианото. В текста на песента се казва: „Абанос и слонова кост свирят заедно в идеална хармония“, или нещо подобно. На външен вид сме коренно различни, понеже Рейчъл е висока, с дълга руса коса и бяло като сметана лице, а аз съм дребна, тъмнокоса и с кожа с цвят на кафе.