Кати Хопкинс - Звездно дете

— Охо, това е зодиафонът — възкликна мама. — Дай да видим. Дай да видим.

Бързо прегледах пощенската кутия с надеждата, че съм получила някаква добра новина.

— „Изненадите невинаги са това, което очакваш. С обич, Ури“ — прочетох съобщението аз.

Татко избухна в смях.

— Няма спор за това, нали, фъстъче? — каза той. — Уран е също и планетата на непокорството, освен на изненадите. Сега нали няма да станеш непокорна?

Мама също се разсмя, но аз не можех да се присъединя към веселието им. Не. Не. Не. Неее — закрещях наум. — Не е възможно изненадата ми да е пристигането на Ясмин. Това си е моят зодиакален месец. Той трябваше да е най-хубавият месец на всички времена. Сигурно има някаква грешка.

Списък със задачи на Тиби:

Да почистя стаята и да кажа на госпожа У. да приготви леглото за Ясмин.

Да поставя цветя и плодове до леглото й за добре дошла.

Да се обадя на Херми, за да уточним плановете за Зодиакалния ми месец.

Да си напиша домашните.

Да се упражнявам на ледената пързалка.

— Дано това мършаво животно се откаже да влиза повече тук — заяви Ясмин, след като изтика Козмо в коридора. Той успя само да ме погледне жално, а аз се опитах да му предам съчувствието си по телепатичен път. Решението не беше мое. Но това не го успокои. Беше му криво — точно както и на мен. Измяука и се изниза към стаята на родителите ми с подвита опашка. Не беше честно. Ясмин бе в стаята ми от десет минути, а вече раздаваше команди.

— Казва се Козмо и винаги спи тук — запротестирах аз. — Той живее тук.

— Ама… ааа… аз съм алергична, ааап… чихууу — престори се Ясмин артистично. Можех да различа фалшивото кихане, понеже самата аз бях алергична. Към полени, пшеница, прах — всякакви неща (не и към котки обаче, слава богу). Ясмин се преструваше само за да стане на нейното. Просто не си падаше по котки.

След малко отиде до гардероба и извади пет закачалки с мои дрехи, които метна върху облегалката на стола.

— Но… но аз вече освободих място за нещата ти — възразих и й показах празното пространство в дясната част на гардероба.

— На петнайсет съм. Имам повече дрехи от теб. Ние, по-възрастните, имаме по-големи нужди в сравнение с малките момиченца — осведоми ме тя. Върна се до леглото, отвори куфара си и изсипа съдържанието му, което се разпиля по матрака и пода. След като прибра някои неща, Ясмин взе да вади книги от лавиците и да ги трупа на пода до бюрото ми.

— Какво правиш? — попитах. Седях на леглото си и я наблюдавах.

— Очертавам границата — отвърна и продължи да трупа книгите все едно градеше тухлена стена. Щом ги нареди от единия край на стаята до другия, стана и посочи пространството от едната страна на книгите.

— Това е моята територия, ясно? — После посочи към страната, където беше леглото ми. — А това е твоята, ясно? Никакво преминаване! — След което ми обърна гръб, хвърли се на леглото и пъхна в ушите си слушалките на музикалния си плейър. Очевидно не беше по-щастлива от мен при наложените обстоятелства, макар че по-рано същия ден бях направила всичко възможно за доброто й посрещане в къщата. Дори излязох и с джобните си пари купих цветя за шкафчето до леглото й, където оставих и купа с плодове.

Защо ли ми трябваше? — помислих си и направих усилие да премълча думите, които ми бяха на езика. Горях от желание да й кажа, че всъщност се намира в моята стая и беше моя гостенка, но мама ми бе изнесла лекция за това как раздялата на родители те й сигурно й се отразява тежко и как всички трябва да се държим мило и да стъпваме на пръсти около нея. Само дето в този момент ми се щеше да стъпя с цялата си тежест върху наплесканата й с червило муцуна. Понякога се изненадвам колко жестока мога да съм в мислите си.

Изведнъж Ясмин махна слушалките и се обърна към мен:

— И що за стая е това? — попита и се заоглежда. — Ненормална работа.

Стаята ми беше на тема Венера. С мама решихме, че тъй като Венера е богинята на любовта и красотата, това трябва да е най-красивото помещение в къщата. Венера е втората най-близка до Слънцето планета и след Луната е най-яркият обект в нощното небе. Известна е още като звездата с името Зорница или Вечерница (макар че е планета!), затова прецених, че ще е естествено обзавеждането да е в звезден стил. Боядисахме стените в бяло, а горния им край украсих със звезди. Лампата в средата на тавана представляваше сребърна звезда, покривките на леглата бяха бели, а възглавничките — сребристи. Всичко изглеждаше чисто и спретнато и ми харесваше.