Кати Хопкинс - Звездно дете

— Просто ми кажи за останалите планети, тате — примолих се задъхано, след като ме пуснаха.

— Така, чакай да си спомня. Добре, Херми е…

— Куриер моторист — прекъснах го аз.

— Правилно — рече татко. — Венера. Какво знаеш за Венера, Тиби?

Въздъхнах. Ето как съм научила всичко, което знам за астрологията — баща ми обръщаше всеки прост въпрос във възможност да ми изнесе лекция.

— Венера управлява Телец и Везни и е планетата на любовта и красотата — отговорих уверено.

— Правилно. А тук на Земята държи салон за красота в Осбъри. Вечер пък води курсове „Как да откриеш богинята в себе си“.

— Яко — възкликнах и взех лист хартия от бюрото, за да си записвам информацията за хората-планети.

— Би трябвало да работи в агенция за запознанства — вметна мама. — Ако се видим, ще й го кажа. Ще е идеалното поприще за нея.

— Но, мамо, мисля, че те са тук, за да казват на нас — по-точно на мен — какво да правя, а не обратното.

— Къде го пише? Няма никакви правила. Херми даде ли ти списък с правила?

— Не. Да продължим с Марс. И преди да си ме попитал, татко, Марс управлява Овен и е бог на войната.

— Бивш морски пехотинец, инструктор по карате и самоотбрана.

— Разбира се! Отлично — изкоментирах, като добавих Марс в списъка си.

— Да видим дали можеш да отгатнеш с какво се занимава следващият, скъпа — предложи мама. — Да пробваме с… Юпитер.

— Планетата на щастието и изобилието, управлява Стрелец — издекламирах. — Хммм. Клоун?

Мама поклати глава.

— Уредник на тържества?

— Близо си — обади се татко. — Държи ресторант за деликатеси в Осбъри. Името на Венера е Неса, а той се казва Джо.

— Добре. Нека отгатна за Уран — продължих аз. — Управлява Водолей и е планетата на неочакваното и магическото. Амиии… фокусник?

— Отново не си далеч от истината, Тиби — отбеляза баща ми. — Има магазин за фокусници и интернет кафене. Нарича се Ури и също е в Осбъри. Знаех си, че всички се подвизават в околността.

— Кои останаха? — попита мама.

— Луната, Слънцето, Нептун, Сатурн и Плутон.

— Сатурн, учителят. Той е тук под името д-р Кронос, директор на училище — заяви татко.

— Идеално — рекох и си записах.

— Плутон, планетата на промяната — продължи той. — Занимава се с интериорен дизайн. Нептун, господарят на сънищата и цар на моретата — собственик на рибен ресторант и доколкото знам, притежава една-две лодки, с които развежда туристи.

Разговорът ни бе прекъснат от иззвъняването на телефона. Мама се обади и по изражението на лицето й личеше, че новините са лоши. След няколко минути затвори и се обърна към нас.

— Както и предполагах. Маги и Норис се разделят. Поне за известно време.

— Какво смятат да правят? — пожела да узнае татко.

— Ще си дадат време да премислят нещата. Тя отива при роднини в Ямайка, а той — на остров в Гърция, където да се успокои и да реши какво иска.

— Ясмин с майка си ли тръгва?

Мама поклати глава:

— Не може да зареже училището по средата на срока, защото ще изостане с материала. Попитаха ме дали може да остане у нас. Само за месец.

— За месец! — изтърсих. Дори един час, прекаран с Ясмин, би ме подлудил — добавих наум.

— Аха. Един месец. Така че, Тиби, скъпа, твоята стая е най-голяма, затова ще я настаним при теб.

— При мен ? Защо не в стаята за гости?

И двамата прихнаха. Стаята за „гости“, обзаведена в сатурнов стил, в момента изобщо не ставаше за гости. Беше натъпкана до тавана с търговски мостри от стоката на мама, както и с всичко останало, на което не бяхме намерили място другаде — велосипеди, стари играчки, ролери, книги, стари дрехи и обувки, напъхани в черни торби за боклук. Вътре приличаше на магазин за втора употреба и беше толкова претъпкано, че вратата едва се отваряше. Бях си поставила за задача да изхвърля повечето неща.

— Можем да я изпразним — предложих. — И без това отдавна смятаме да я превърнем отново в прилична стая за гости.

— Можем — съгласи се мама, — но Ясмин пристига утре. Няма да успеем дотогава. Освен това къде ще сложим всички тези неща? Гаражът също е натъпкан до тавана.

— Защо не я настаним при Пат?

— Защото в таванската стая няма място за второ легло, а и тази година Пат завършва гимназия. На сестра ти и трябва място и тишина, за да учи, докато в твоята стая има едно свободно легло.

Вярно беше. Имаше още едно легло за случаите, когато Рейчъл оставаше да преспи у нас. Тъкмо премислях трескаво останалите възможности (като палатка в двора например), когато зодиакалният ми телефон изпиука, че имам съобщение.