Кати Хопкинс - Звездно дете

— Херми, много ти благодаря за прекрасните подаръци.

— Те ще са ти нужни, Тиби, защото си Момиче на зодиака. Телефонът ще ти служи, за да се свързваш с мен и аз — с теб.

Като чу, Пат се надигна от любопитство.

— О, така ли? Може ли да погледна, Тиби?

Подадох й телефона неохотно.

— Леле! — възкликна мама, като го видя. — Разкошен е. И ние правим серия с телефони за всяка зодия, но не са толкова красиви. Трябва да се запозная с доставчика ви. Интересно, че е син със сапфир. В книгите се изказват различни становища относно камъка за всяка зодия. Има много противоречия — например някои книги и уебсайтове посочват, че цветът на Девите е синьото, а други — зеленото или жълтото в различните си нюанси. Според едни камъкът им е сапфир, а според други — ахат. Ти как смяташ, Херми, скъпи?

И пак се почна. Исках да задам на Херми същите въпроси и преди всичко ми се щеше да кажа колко се радвам, че специалният ми телефон е със сапфир, защото това е любимият ми камък, а синьото е любимият ми цвят. Но кой да ме чуе! Не успях и дума да обеля. И това бил моят специален ден, началото на специалния ми месец?

Явно не ми беше писано да е така.

— Да не би да си Момиче на зодиака, понеже баща ти е известен астролог? — попита най-добрата ми приятелка Рейчъл по-късно същия ден. Намирахме се на местната ледена пързалка и тъкмо бяхме седнали да обуем кънките си. Бях й разказала всичко за госта ни и за зодиакалните ми подаръци и тя остана много впечатлена.

— Не. Няма нищо общо с баща ми, нито пък с майка ми — отвърнах и хвърлих поглед на кънкьорите по пързалката пред нас. — Макар че не е за вярване, като се има предвид как се държаха.

— Значи и аз мога да стана Момиче на зодиака?

— Може, някой ден. Всеки месец избират различно момиче някъде на планетата, зависи от хороскопа ти. Херми каза, че всяка реагира различно на новината. Някои момичета дават всичко от себе си през своя специален месец, а други се отнасят пренебрежително към цялата история. Разказа как веднъж едно момиче стъпкало зодиакалния си телефон. Не мога да си представя да сторя това с моя — той е разкошен. Ще ти го покажа утре в училище.

— Изпробва ли го вече?

— Още не. А и мога да го ползвам само за връзка с Херми и хората-планети, а той — за да се свърже с мен. Нещо като гореща линия между нас.

— И какво ще се случва отсега нататък?

— Не знам точно, но ще е чудесно. Според татко избраните за момичета на зодиака обикновено са пред някакъв повратен момент в живота си. Аз лично не очаквам големи промени в живота си в близко време, но знае ли човек? Преди да си тръгне, Херми спомена, че тъй като Уран има силно присъствие в хороскопа ми, трябва да съм готова за някаква изненада. Уран е планетата на неочакваното и под нейното влияние могат да се случват разни неща съвсем ненадейно, като гръм от ясно небе, така че всичко е възможно.

— Еха! Ама че интересно! Как ми се ще и аз да съм Момиче на зодиака! — каза Рейчъл. Изправи се и тръгна към леда.

— И на мен — извиках след нея. — Обещавам да ти разкажа всичко, за да си в течение. А може да те запозная и с Херми някой ден.

— Яко! — зарадва се Рейчъл, отблъсна се от преградата и се плъзна грациозно към средата на пързалката.

Стана ми мъчно, че не мога да споделя с нея титлата Момиче на зодиака, защото, с изключение на пързалянето на лед, което беше само нейна страст, ние си споделяхме всичко. Дрехи, бижута, музика, списания. Тя е зодия Рак, затова реших да й взема медальон с нейния знак от мамината стока, както и мобилен телефон от новата дизайнерска серия на мама. Нямаше да е същото, но щеше да е достатъчно близко до истината, за да не се чувства пренебрегната.

— Хайде! — подвикна ми тя.

Поех си дълбоко въздух. Точно от този момент се страхувах. Хич не ме биваше на кънките. На два пъти опитах, когато Рейчъл се запали по пързалянето, но и двата пъти свърших по гръб на леда. Продължавах да се мъча по една-единствена причина — този месец татко щеше да прави хороскоп на Джанет Джонсън, шампионката по фигурно пързаляне, и тя бе поканила цялото ни семейство на ледено парти след четири седмици. Тъй като мама, татко и Пат бяха добри кънкьори, не ми се щеше да ги разочаровам, пък и не исках да бъда възприемана като семейния провал.

Заклатушках се към пързалката и предпазливо стъпих на леда. Веднага почувствах как краката ми тръгват напред, но се окопитих навреме и се хванах за преградата, заобикаляща пързалката.