Кати Хопкинс - Звездно дете

— Обядвал съм, благодаря, но с удоволствие ще пийна нещо — прие той.

Мама се обърна към мен:

— Тиби, скъпа, бъди така добра!

Оставих пакета, въпреки че умирах от любопитство да видя какво има вътре.

— Какво ще желаете?

— Ооо, просто приготви един поднос, донеси всичко — поръча мама, все още изпиваща с поглед Херми. — И извади най-хубавите чаши. Онези от костен порцелан, ако ги намериш. Тиби е дете мечта. Типична Дева. Поддържа къщата в безупречен ред, нали така, любов моя? — Тъкмо щях да кажа „да“, но мама ме изпревари: — Толкова е организирана и спретната. Ако не е тя да пазарува всяка седмица по интернет, като нищо ще останем гладни. О, да, това момиче е истинско чудо. Хайде сега, скъпа, побързай да приготвиш нещо, докато аз и татко ти си побъбрим с госта ни.

— Херми, има ли нещо, което не обичаш? — попитах.

— Съвсем не… о, всъщност мед. Не ми предлагай мед. Просто… действа ми странно…

— Да не би да е алергия? — полюбопитства мама. — Аз съм алергична към пшеница.

— Нещо такова — кимна той. — Всички планети сме… ъм, алергични към мед.

— Мисля, че съм чел за това в една от книгите си — обади се татко. — Как се проявява алергията?

— Амиии… ъъъ… да кажем просто, че е по-добре да не се проявява.

— Захар може ли? — попитах.

— Захар може — кимна Херми и се усмихна.

Отидох в кухнята, но се почувствах засегната. Според книгата Херми беше мой покровител, не техен. Нищо не пишеше за родители на зодиака! Но не можех да им се сърдя. Разбира се, те бяха развълнувани не по-малко от мен. Астрологията беше целият им живот, тяхната страст, така че срещата им с една от планетите в човешки облик беше като да се срещнат с любима кинозвезда. Освен това бяха безполезни в кухнята. Мама можеше да е номер едно в бизнеса, но ако трябва да сготви нещо, е пълна скръб. Веднъж овкуси печеното пиле със захар вместо със сол, а пък друг път сложи сол вместо захар в банановата торта. Безнадежден случай. Умът й е зает да крои бизнес машинации. И баща ми е същата стока в това отношение. Не може и яйце да свари. Пат помагаше до едно време, но като почна да си има вземане-даване с момчетата, престана, понеже домакинската работа й съсипваше маникюра.

И така, всички задължения се струпаха на моя гръб. Заех се с домакинството, когато станах на десет. Наех чистачка и икономка, която идва два-три пъти седмично и сготвя няколко ястия за фризера, а аз пазарувам по интернет. Бях факир в компютрите и обичах всичко да ми е подредено. Едно от любимите ми занимания бе да подреждам шкафовете с храна така, че продуктите да се намират лесно. Чувствах се щастлива, когато нещата са си по местата и всичко се прави както трябва. Ето например какъв ритуал следвах при приготвянето на поднос: нареждах първо напитките, после храната и накрая съдовете и приборите. Налях чаша със сок от ананас и портокал за госта ни, след което извадих тортата с банани и кокос. Бях сигурна, че е направена със захар, а не с мед, защото бях изрязала рецептата от едно списание и лично я бях дала на икономката. Накрая подредих на подноса чиниите, чашите и салфетките и занесох всичко в кабинета.

Мама, татко, Херми и Пат се бяха разположили на канапетата. Дори Козмо беше там, наместил се удобно върху коляното на Херми! Пат като че ли не говореше много. Затова пък се изразяваше доста добре чрез езика на тялото. Имаше статия за говоренето без думи в последния брой на списание „Градско момиче“. По начина, по който седеше Пат — с издърпана нагоре пола и наведено напред тяло, си личеше, че казва: „Здравей, красавецо. Ще ме повозиш ли на мотора си?“ Ала мама и татко изобщо не забелязваха как дъщеря им флиртува най-безсрамно точно под носа им. Имаха очи само за Херми. Приличаха на тийнейджъри, срещнали любимия си рок идол, и седяха на края на канапето, попивайки всяка негова дума.

— Ахъм — прокашлях се, за да напомня за себе си. Аз — Момичето на зодиака. Никой не ми обърна внимание. Както обикновено, бях невидимият член в нашето семейство. Оставих подноса и отидох до бюрото, където беше подаръкът ми. Докато другите бъбреха сладко и поглъщаха сока и тортата, аз разопаковах пакета. Вътре имаше два други пакета, единият от които — по-малък. Първо отворих него. Съдържаше малка кутия за бижута, а в нея имаше сребърна верижка с медальон, изобразяващ жена, която държи пшеничен сноп. И преди бях виждала подобни медальони, тъй като мама произвеждаше много такива за продажба в интернет, но този беше изключително красив и нежен. Знаех, че пшениченият сноп у жената символизира мъдростта. Вдигнах поглед, за да видя дали някой бе забелязал, че разопаковам подаръците си, но те все още бяха погълнати от взаимно възхищение, така че отворих и втория пакет. Вътре открих божествено красив мобилен телефон. Беше тъмносин, бляскав и с огромен сапфир в горния край. Направо зашеметяващ. Реших да се намеся в разговора: