Кати Хопкинс - Звездно дете

— Добре дошъл! — поздрави татко, като направи някакъв несръчен поклон, сякаш не беше сигурен как да се държи с двуметровия куриер в кабинета си. Непознатият изглеждаше също толкова неуверен и смутено заоглежда картините и книгите. Изглеждаше точно както го бе описала Пат — около осемнайсетгодишен или малко по-голям, но невероятно сладък: с изваяно, красиво лице и широки рамене. Напомняше ми на статуите на гръцки и римски богове, които бяхме разглеждали в Британския музей по време на една училищна екскурзия — прекалено красиви, за да са истински. И все пак той стоеше пред нас, излъчващ здраве и обаяние. Усетих се, че го зяпам с отворена уста и направих съзнателно усилие да си я затворя. Не че ми обърна внимание. Беше забелязал статуята на Меркурий и се взираше в нея невярващо. А тя наистина приличаше на него. Зачудих се как ли се чувства в присъствието на собствената си гола статуя в кабинета на баща ми.

— Това е Меркурий — обясни татко, като посочи с поглед статуята. — А аз съм Бенджамин Бати.

— Казвам се Хермес, но може да ми викате Херми — отвърна куриерът.

— Хермес не е ли гръцкото име на бога на пътешествията и общуването — попита татко, като ми смигна хитро, — а Меркурий — римското название на същия бог?

Херми беше впечатлен.

— Хм, познавате боговете си — отбеляза и разкопча якето си, под което се показа тениска с надпис „Комуникации Меркурий“.

— Познавам и планетите — добави баща ми с още едно смигване.

— Сериозно? — учуди се Херми.

Татко кимна и посочи картините и плакатите по стените и книгите по лавиците. Младежът заразглежда отблизо някои от заглавията, докато аз отчаяно се мъчех да измисля да кажа нещо, но мозъкът ми отказа да действа, така че само продължих да зяпам.

Татко му показа старата книга, която още стоеше отворена на главата за момичетата на зодиака.

— Какво ще кажеш за това, Херми?

Куриерът сведе поглед и по лицето му се изписа още по-силно удивление.

— Забележително. Изключително интересно. Значи… тогава знаете за нас?

Баща ми кимна и лицето на Херми светна.

— Трябва да кажа на останалите. Това е страхотно. Обикновено ни посрещат с недоверие и подозрение. Хората ни смятат за побъркани или решават, че си фантазираме.

— Не и тук в Осбъри — увери го татко. — Знаем легендите, свързани с това място, и очаквахме да се върнете някой ден. Надявам се да приемете Вила Зодиак като ваш втори дом. За нас е чест да сте тук.

Куриерът изглеждаше изненадан, но доволен.

— Рядко ни посрещат с такова гостоприемство, така че много благодаря, сър. Много мило от ваша страна.

През цялото това време чаках Херми да забележи най-после и мен . В края на краищата аз бях Момиче на зодиака, а не баща ми. Най-сетне младежът престана да се възхищава на татковите книги, извади един пакет от вътрешния джоб на якето си и се обърна към мен:

— Ти си госпожица Тиби Бати, ако не греша?

Едва смогнах да си поема дъх.

— Да, аз съм — смотолевих.

Той ми подаде пакета:

— Значи това е за теб.

Усетих, че се изчервявам. Взех подаръка и тъкмо щях да го отворя, когато откъм коридора се чуха бързи стъпки. След секунда вратата се отвори и мама нахлу при нас и изпълни стаята с аромата на скъпия си френски парфюм. Както обикновено, изглеждаше изключително елегантна в тъмносиния си костюм. Впери поглед в Херми и лицето й разцъфна в широка усмивка, която разкри искрящобелите й зъби (избели си ги миналия месец при един прочут зъболекар).

— О, боже. Вие сте тук! И сте такъв красавец!

— Естела, това е Херми — представи го татко. — Херми, съпругата ми Естела.

Мама кимна отривисто. Все още сияеше.

— Бенджамин предположи, че може да е днес. Върнах се възможно най-бързо. Боже, колко е вълнуващо ! Нали е вълнуващо, Тиби? — попита тя, без дори да ме погледне. Не можеше да отдели поглед от вестителя. — Е, Херми, скъпи. Знаеш ли кои сме? С какво се занимаваме? Бенджамин обясни ли ти?

— Ъъъ, започвам да добивам представа — отвърна ухилен Херми.

— Бати се наричаме, астрология обичаме — издекламира мама с леко танцувално движение. — Аууу, не мога повече да се сдържам. Трябва да те прегърна. — И пое в обятията си Херми, който, изглежда, нямаше нищо против. — Добре дошъл! Добре дошъл у дома! Бенджамин, разведе ли го вече из къщата?

Татко поклати глава:

— Естела, та той пристигна преди няколко минути.

— Предложиха ли ти нещо освежаващо, Херми? — продължи с въпросите мама. — Искаш ли да останеш за обяд?