Кати Хопкинс - Звездно дете

— Щом казваш — сви рамене Пат и се отдалечи мудно. Сестра ми изобщо не се вълнуваше от астрология. Когато се родила, нашите я кръстили Махина. Родена е под знака на Рак, а Раците се управляват от Луната. Името Махина е с хавайски произход и означава „луна“ — много красиво и романтично име според мен. Не и според кака ми обаче. Когато стана на девет, заяви, че не иска никой да я нарича повече така и се прекръсти на Пат. Пат! Въобще не й подхождаше. За мен си оставаше Махина. Много е красива — с големи кафяви очи, сърцевидно лице и дълга до кръста черна коса (удължена е с кичури, като на мама).

Стаята й на последния етаж беше единствената, която не бе в зодиакален стил. В началото беше на лунна тематика и имаше син таван, осеян с миниатюрни лампички, които блещукаха като звезди. Да спиш там беше като да си навън в безоблачна нощ. Освен това имаше капандура, така че се виждаше и част от истинското небе. Когато Пат стана на десет, изхвърли всички плакати със звезди и лампата с форма на луна и боядиса всичко в бяло, дори тавана. На вратата окачи следния надпис: ВЛИЗАНЕТО — ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. ВНАСЯНЕТО НА ЗОДИАКАЛНИ ПРЕДМЕТИ — СЪЩО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Отдолу нарисува череп с кръстосани кости, за да подчертае, че не се шегува. Татко смяташе, че се държи така, защото луната й е в Скорпион, а циничното й отношение към неща като хороскопите е типично за хора с нейната рождена карта. Тя беше едно от най-популярните момичета в училище. Беше на шестнайсет и момчетата се редяха на опашка за вниманието й. Сестра ми обаче обикновено разбиваше сърцата им просто защото умееше това най-добре.

Намерих татко излегнат в кабинета си в задната част на къщата. Обичаше да се облича така, сякаш все още се намира на Карибите (откъдето произхожда семейството ми, въпреки че Пат и аз сме родени в Англия).

Носеше една от своите пъстри ризи на червени папагали, бермуди и сандали. С дългите си до раменете расти 1 1 Дебели, сплетени кичури коса. — Б.пр. приличаше на реге музикант. Двамата с мама наистина изглеждаха смешно един до друг — нещо като госпожа Здрав Разум и господин Спокоен Дух, събрани на едно място.

Кабинетът беше посветен на Меркурий, планетата на общуването. Освен това Меркурий е крилатият вестител на боговете, според римската митология, както и управляващата планета на зодиите Близнаци и Дева. Татко е Близнаци, а аз — Дева, така че Меркурий ни обединява. Баща ми сметна, че ще е подходящо кабинетът му да е в този стил, защото там извършваше ежедневните си контакти — чрез компютъра и телефона си, — а и всичките му книги бяха там. Имаше ги с тонове. Някои от тях бяха много стари, с протрити кожени корици и пожълтели страници, а думите вътре — изписани с красив почерк. Стаята беше голяма и прохладна, с високи тавани и френски прозорци, които бяха отворени навън, когато времето беше топло. Пред мраморната камина имаше две стари кожени канапета, където татко обичаше да си поляга и да чете. Понякога четеше по пет-шест книги наведнъж и ги оставяше отворени където му падне, та често се препъвах в тях. По стените висяха картини, които бе донесъл от Индия, изобразяващи различните планети. В ъгъла до бюрото му стоеше бронзова статуя на бог Меркурий с човешки бой, която му подари в знак на благодарност един от холивудските му клиенти. Лично аз я намирах за малко неприлична, понеже богът бе по „без гащи“ и някои негови атрибути ти се набиваха в очите, ако речеш да поседнеш на канапето. Не ми се щеше да виждам точно това, докато с татко пийвахме чай и похапвахме бисквитки. Веднъж залепих жълто листче върху не дотам интимните му интимни части. Това разсмя татко до сълзи, а после той събра всички от семейството да видят какво съм направила. Никога не се бях чувствала по-неудобно през целия си живот. Понякога се дразнех, докато бях в кабинета му, защото бе много разхвърляно и ме сърбяха ръцете да разтребя, но той не ми даваше да пипам нищо.

— Това си е моята стая — казваше. — Имам си собствена система на подреждане.

Странна работа — Дева и Близнаци уж са управлявани от една и съща планета, но нямат нищо общо. Девите обичат всичко да е изпънато като по конец.

— Ето, виж това. — Махна ми да се приближа към една лавица, откъдето издърпа една от древните си книги. Когато я тупна на бюрото си, от нея се вдигна облак прах, който ме накара да кихна.

— Апчихууу! Честно ти казвам, тате, някой ден ще се промъкна тайно с бърсалка за прах и маска за лице и ще му дръпна едно хубаво почистване!