Кати Хопкинс - Звездно дете

— Само да си посмяла! Така ми харесва. Създава ми творческа атмосфера.

— Апчихууу! — кихнах отново.

Татко не ми обърна внимание и продължи да прелиства страниците на книгата.

— Ааа, ето — каза. — Знаех си, че е някъде тук.

Погледнах към страницата, която бе отворил.

Думите „момичета на зодиака“ бяха изписани с големи, старомодни букви, с разноцветно мастило на фона на нощно небе.

— Да видим какво пише — предложи татко и се наведе да разгледа по-отблизо. — Ъммм, да, така, управляващи планети, това ни е ясно. Планетите са тук в човешки облик. Да, да…

Бях попадала на тези страници и преди, защото обичах да разглеждам татковите книги, особено по-старите. Харесваше ми усещането за история в тях, чувството, че някой, в древни, древни времена, преди дните на опции като „спелчек“, „копи“ и „пейст“, е седнал и е изписал старателно всяка буква и дори е украсил някои от думите. Помнех, че съм чела нещо за момичетата на зодиака, но не бях обръщала такова внимание, докато татко не ми сподели, че е възможно да стана едно от тях.

Надникнах над рамото му и прочетох: „Момичета на зодиака. Някъде по света всеки месец бива избирана девойка за Момиче на зодиака. Титлата й дава право на:

1) Подарък бижу, подходящо за нейната зодия.

2) Средство за комуникация с планетите.

3) Помощ от планетите, които са на Земята, преобразени като обикновени хора.

4) Управляващата планета на всяка зодия ще действа като покровител през този един месец“.

Върхът! — възкликнах мислено и се загледах в списъка със зодиите и техните управляващи планети.

— Значи знаеш, че планетите са тук в човешки облик? — попитах.

— Да.

— Като какъв ще се яви Меркурий тогава?

Татко погледна в книгата.

— Хм, Меркурий — крилатият вестител на боговете. Не знам повече от теб. — Той обърна страницата. — Виждаш ли, тази книга е на няколко века, а обликът на планетите сигурно се променя през годините. Няма съмнение, че ще е някой, който се занимава със съобщения и комуникации. А как би изглеждал днес, без съмнение скоро ще разберем. — Той посочи една рождена карта в дясната страна на страницата. — Погледни. Това е картата на типично Момиче на зодиака, показваща каква ще е подредбата на планетите през зодиакалния й месец.

Загледах се в картата. За незапознатите тя би изглеждала просто като два кръга един в друг, пресечени от много черти. На мен обаче от пръв поглед ми стана ясно какво означават повечето неща на нея. На практика, всеки божи ден гледам как татко изготвя хороскопи на клиентите си. Не зная да съществува друго семейство, така обсебено от астрологията. Например, ако над креватчетата на повечето бебета закачаха въртящи се играчки във формата на патета или рибки, над мен висяха десетте планети. На пет години вече рецитирах названията им по-добре от азбуката. Също така знаех, че астрологията не се изчерпва с хороскопите в списанията и вестниците. Бях наясно, че хороскопът на всеки отделен човек е различен в зависимост от времето и мястото на раждане и от разположението на планетите в небето в този момент. Това си е истинска наука, а не някаква измислица, както твърдят някои таткови критици.

— Хайде, бързо — подкани ме татко, — разпечатай разположението на звездите от картата си за този месец. Приготвил съм я на монитора.

Отидох при компютъра, натиснах „принт“ и след секунда листът беше в ръката ми. Подадох го на баща ми, който го постави до рисунката в книгата. Сравнихме двете карти.

— Бинго! — възкликна татко.

— Бинго! — повторих аз.

Съвпадаха идеално. Съвсем същата подредба.

В този момент на входната врата се почука. Чухме как Пат отива да отвори и след миг до нас достигнаха приглушени гласове. След малко доловихме стъпки в коридора и сестра ми отвори вратата на кабинета. Беше поруменяла и с блеснал поглед.

— Ъъъ, Тиби. Теб търсят.

— Кой е?

— Някакъв куриер моторист — съобщи тя, след което добави шепнешком: — Освен това е тотален сладур — като гръцки бог в кожени дрехи.

Обзе ме вълнение. Усмихнах се на татко, а той ми намигна в отговор.

— О, мисля, че се досещаме кой е той — казах на сестра си. — Ъъъм, кажи му да влезе. Очаквахме го.