Кати Хопкинс - Звездно дете

— Тате, Меркурий е станал ретрограден — осведомих го припряно, нахлувайки в кабинета му, без да забележа, че има някого при него. — О, извини ме, не знаех, че имаш гости. — Срещу татко седеше мъж с гъста сребристосива брада и усмихнато загоряло лице. Носеше шапка на морски капитан и елегантен син жакет. И двамата пиеха бира.

— Хей, това да не е Момичето на зодиака? — попита мъжът.

Кимнах и погледнах въпросително баща ми. Той се усмихна широко.

— Тиби, запознай се с капитан Джон Дори.

— О, здравейте, капитан Джо…

— Известен още като Нептун! — добави татко.

— Без майтап? Еха! Здрасти. Аз… — отидох до стената и погледнах хороскопа си. Не виждах кой знае какво влияние на Нептун този месец, а и Херми не бе споменал нищо за посещение на капитан Джон.

— Е, как е да си Момиче на зодиака, Тиби? — попита капитанът.

— Ами добре, предполагам. Още съм в началото. Ъъъ… не ви очаквах. Не е отразено в хороскопа ми. Очаквах Венера или Луната. Какво правите тук?

Татко се намръщи, сякаш бях казала нещо лошо.

— Тиби, всички планети са добре дошли в дома ни. Не е задължително да присъстват в хороскопа ти, за да ни навестяват. Наистина не е необходимо. Капитан Джон, може да идвате по всяко време.

Капитанът вдигна чашата си.

— Много мило от ваша страна, Бенджамин. — После се обърна към мен: — Всъщност всички планети оказваме влияние в рождената ти карта, Тиби. Би трябвало да го съзнаваш. Да, в определени моменти някои преобладават, но дори тези, които остават на заден план, също имат въздействие. Доколкото си спомням, в твоя хороскоп Нептун е в Козирог — знаеш ли какво означава това?

— Ъъъ… Нептун отговаря за сънищата и идеалите, нали? Искам да кажа, ти отговаряш за това?

Капитанът кимна.

— В твоя случай имаш много високи очаквания, високи идеали.

— Мама винаги ни е учила, че трябва да си поставяме цели — съгласих се.

Той отново кимна.

— Но трябва да са разумни, Тиби. Може да откриеш, че понякога е добре да имаш по-скромни очаквания.

И аз кимнах в отговор, макар че не бях съвсем сигурна какво иска да каже. Дали нямаше предвид да не храня големи надежди, въпреки че съм Момиче на зодиака? Но как да имам по-скромни очаквания относно специалния си месец? И защо? Херми бе казал, че някои момичета не се възползват от шанса си, а аз не желаех да съм от тях. Исках да изживея пълноценно всеки миг от предоставената ми възможност — което ме подсети за Херми.

— Тате, Меркурий е станал ретрограден. Как ще се отрази това на мен като Момиче на зодиака? Особено след като той е мой покровител?

— Това ще продължи три седмици — обади се капитан Джон. — Ретроградният Меркурий обикновено означава лоша комуникация, неразбирателства, технически проблеми с компютри и телефони, липсващи вещи.

— В моя случай липсва самият Херми — отбелязах.

И двамата кимнаха.

— Най-добре е да не се взимат важни решения на този етап — добави капитанът. — Меркурий се свързва най-вече с яснотата на съзнанието, така че когато е ретрограден, разсъдъкът ти може да е замъглен. Все пак говорим само за три седмици.

— Три седмици! Но как е възможно? Не е за вярване. Искам да кажа… изобщо ще го видя ли пак? — развилнях се аз.

— Може би да, може би не — сви рамене капитан Джон. — При ретрограден Меркурий няма нищо сигурно.

Изгледах го недоволно. Повече от всичко исках да остана насаме с татко, за да обсъдим хороскопа ми и да решим как най-добре да оползотворя времето си.

— Ъъъ… тате…

Баща ми отпи от бирата си.

— Просто се остави на течението, скъпа — посъветва ме той и отново насочи вниманието си към госта. — Остави се на течението и всичко ще се нареди. Междувременно, с капитана имаме още доста въпроси за обсъждане, така че бъди добро дете и ни остави, става ли?

— Добър съвет — да се носиш по течението — обади се и капитанът. — И, Тиби, вярвай в мечтите си.

Пфу — изпъшках наум и излязох от стаята. — Да се оставя на течението? Ха! Какво разбира той? Не мога да се „понеса“ дори към стаята си, колкото и да ми се иска, понеже съквартирантката ми от ада е решила да си прави дискотека. Ритнах стената разярено.

— Ооох! — извиках от болката в пръстите на крака си. Тръгнах нагоре по стълбите и се ослушах. Музиката на Ясмин все още гърмеше. Качих се до таванската стая на Пат. Може би щеше да ме пусне да постоя при нея и да почета. Но вратата беше заключена. Почуках.

— Изчезвай! — дочух гласа й отвътре.

— Моля те! — простенах. — Няма да ти се пречкам.