Кати Хопкинс - Звездно дете

На стената между двете легла имаше стенопис, направен от леля Франсел (тя е художникът в семейството и много от картините вкъщи са нейни, включително някои в кабинета на татко — и разбира се, работи в „Бати Ентърпрайзис“, където прави проекти за картички и плакати). Стенописът изобразяваше богинята Венера с дълга коса, увиваща се около тялото й. Всъщност беше копие на една картина от италианския художник Сандро Ботичели. Казваше се „Раждането на Венера“. Нямах търпение да я покажа на истинската Венера, когато се появи, което, според съобщението на Херми от предишната вечер, беше вероятно да се случи през следващите два дни. Освен Венера, той бе споменал и Луната. Предупреждаваше и за някакъв конфликт, но това се очакваше, като се има предвид появата на Ясмин и сърдитата й физиономия. Много се надявах Луната и Венера да се появят в човешки облик като Херми. Щеше да е върхът.

— Ама че безвкусица — заяви Ясмин, имайки предвид стенописа. Стана от леглото и вдигна навит на руло плакат от нещата си на пода. — Всъщност, понеже част от рисунката е в моята част от стаята, ще закача това отгоре. — Разви плаката, на който се показаха големи червени устни с изплезен език; отдолу пишеше: „Хората са противни“. Тя го закачи с кабарче на стената.

— Недей! — изстенах. — Изглежда ужасно там. Моля те! Бъди разумна. Закрива творбата на леля Франсел.

Ясмин сви рамене.

— Дреме ми — отвърна. — Майка ти каза да си поделяме нещата и да се държим мило една с друга, нали? Преминавам през житейска криза, така че трябва да си по-внимателна с мен. Ясно?

Хвана ме натясно.

— Ясно, но… не виждаш ли, че не е в тон с останалата част от стаята?

Братовчедка ми се разсмя.

— Откога си кралицата на интериорния дизайн? Майка ти каза да се чувствам като у дома си и точно това правя. Да й се оплача ли, че си негостоприемна?

— Не, разбира се, че не. — Може би наистина съм малко негостоприемна — помислих си и реших да се държа по-мило. И на мен нямаше да ми е приятно, ако родителите ми се разделяха и трябваше да напусна дома си и да заживея с друго семейство. — Съжалявам. Остави плаката си, щом искаш.

Тя се усмихна. Според мен чудесно знаеше, че няма на кого да се опра в тази ситуация. Тогава си спомних. Та аз бях Момиче на зодиака. Планетите бяха на мое разположение да ми помагат през специалния ми месец. Може би Херми ми беше оставил съобщение за подкрепа или съвет как да се справя с новата си съквартирантка. Отидох до бюрото си (което беше останало на моя територия) и извадих зодиакалния си телефон от чекмеджето.

Ясмин моментално се надигна.

— Какво е това?

— Ами телефон.

— Виждам. Откъде го имаш?

— О, ами… Подарък ми е. Специално за зодията ми.

— Готин е — кимна. — Майка ти може ли да уреди и мен с такъв?

— Съмнявам се — рекох. — Понеже не си Дева като мен, в този цвят и с този камък няма да подхожда на зодията ти. Ти си Близнаци, така че…

— Глупости на търкалета — прекъсна ме Ясмин. — Обаче телефонът е як. Дай да го погледна.

Подадох й го, тя натисна няколко бутона и го обърна.

— Изглежда, не работи.

— Преди си работеше — притесних се и се замолих да не е натиснала нещо, което не трябва, и да го е повредила.

Подхвърли го към мен.

— За нищо не става, щом не работи — заяви тя, след което извади малки тонколони от купчината си на пода. Включи плейъра си към тях и стаята буквално се затресе от неистов джангър. Облегна се на леглото и се ухили самодоволно. — Супер музичка, а?

Замигах на парцали.

— Спор няма — отбелязах и почнах да разчиствам моята част от стаята с надеждата да й дам добър пример, от който да се поучи.

Ясмин се закиска.

— Боже, Тиби, не са ли ти казвали, че се държиш като бабичка? — Протегна се, грабна един портокал и започна да го бели, облегната на възглавничките. Като свърши, хвърли обелките на пода и взе да пъха парченцата плод в устата си.

Прекрачих границата от книги, събрах корите и ги изхвърлих в кошчето за отпадъци под бюрото ми. В отговор Ясмин усили музиката още повече.

Погледнах телефона си и натиснах бутона, който Херми ми бе казал да използвам, за да се свържа с него. Изглежда, че отново беше в изправност. Написах следното съобщение:

„Моля за помощ. Спешно. Братовчедка ми е вкъщи. Не е дружелюбно настроена. Какво да сторя?“ Веднага получих отговор:

„Меркурий е ретрограден. Херми не е на разположение в момента. Обадете се по-късно“.

О, не — помислих. Знаех какво се има предвид под „ретрограден Меркурий“. Случваше се редовно през годината, обикновено три пъти. Надявах се това да не означава, че няма да имам връзка с покровителя си точно в месеца, през който съм Момиче на зодиака. Би било ужасно нечестно. Все едно да спечелиш от лотарията и да си загубиш печелившия билет. Слязох долу да видя дали татко ще е в състояние да хвърли светлина върху ситуацията.