Кати Хопкинс - Звездно дете

Мама ме погали по главата.

— О, успокой се, скъпа. Тези вътре не са дошли да се срещнат с теб , а с нас . Баща ти ги покани да им покаже библиотеката си и да… и да си говорим за звездите. А и те го желаят. Джо Юпитер се отби следобед, докато ти беше на училище. Толкова им е интересно да разберат как се възприема астрологията в наши дни и си умират да разглеждат фирмените ми стоки. Не се тревожи за тях. Бягай сега в стаята си.

Хайде пак — бягай . Мама сигурно видя нещастното ми изражение, защото посочи горния етаж и рече:

— И ти имаш гости. Горе.

— Аз ли? Кой?

— Какво ми каза преди малко за Луната и Венера? Беше права — и те са тук. Пат ги заведе горе, а мисля, че и Ясмин се е върнала.

Олеле, Луната и Венера са насаме с Пат и Ясмин — ама че гадост — помислих си и заизкачвах стълбите през две, като се молех сестра ми и братовчедка ми да не прогонят планетите завинаги. Влетях в стаята си и заварих обстановка, типична за момичешка спалня. Една жена с дълга руса коса стоеше с гръб към мен и сплиташе косата на Ясмин, а Пат се бе излегнала на леглото ми. Държеше ръцете си вдигнати нагоре, което означаваше, че преди малко е лакирала ноктите си.

— Здрасти, Тиби — посрещна ме Пат. — Това е Неса. Идва от един фризьорски салон в… къде беше, Неса?

— Осбъри, мила — отвърна гостенката с източен акцент. Обърна се към мен и се усмихна. Беше най-красивата жена, която някога бях виждала. Имаше идеално сърцевидно лице, бяло-руса коса, лазурносини очи и озаряваща стаята усмивка. За момент изгубих ума и дума. Венера ли стоеше пред мен? Нима бе възможно? Наистина беше зашеметяваща, ала щеше ли една богиня-планета да носи тесни, избелели дънки, било то и с диамантени пайети по шевовете? И тениската й беше супер модна — нямаше нищо древно във вида й. Някак си си представях Венера с по-подходящи за богиня дрехи, докато жената в стаята ми приличаше на шикозна съпруга на футболист.

— Привет, Тиби.

— Ти… ти… Венера ли си? — запелтечих.

Ясмин прихна.

— Баба ти е Венера. Скоро преглеждала ли си се, Тиби?

Пат направи физиономия на досада.

— Не й обръщай внимание, Нес — рече. — Сестра ми, както и цялото ми семейство, са маниаци на тема звезди и планети.

— Вярно ли е? — обърна се към мен Неса и ми смигна. Тогава разбрах със сигурност коя е тя. И тя разбра, че съм разбрала. Нямаше значение какви ги плещи глупавата ми сестра. Нито пък Ясмин. Неса беше всъщност Венера.

— Какво…? Това е… Харесва ли ти стаята? — успях да попитам накрая.

Неса огледа стаята.

— Адски ми допада — каза и погледът й се спря върху стенописа, който бе отчасти закрит от ужасния плакат на Ясмин. — Жалко, че не се вижда добре тази знаменита рисунка. По мотиви на Ботичели е, нали?

— „Раждането на Венера“ — кимнах в съгласие.

— Така и предполагах — обади се Ясмин. Стана и моментално смъкна плаката. — Срамота е да се закрива такъв шедьовър.

Не можех да повярвам, че така се подмазваше. Толкова ми се искаше Пат и Ясмин да се ометат, за да си поговоря както трябва с Неса. Имах да я питам милион неща. Двете обаче явно възнамеряваха да останат. Заговориха за прически, грим и козметика, дори за обезкосмяване на краката, а Неса като че ли нямаше нищо против. Тя довърши прическата на Ясмин. Лакира ноктите на краката на Пат. Показа им как да се гримират. Предложи и на мен да ми покаже, но това въобще не ме занимаваше. Исках да си говорим за къде-къде по-важни неща. Отново взех да кипвам. Какъв е смисълът да си Момиче на зодиака — мислех си, — ако трябва да споделяш преживяването с тъпите си роднини?

— Ъъъ, някой друг дойде ли с теб? — попитах, понеже внезапно си спомних думите на мама, че Луната е пристигнала с Венера.

— О, да. — Неса се огледа наоколо, като че ли очакваше някой да се появи от нищото. — Селена беше с нас, когато пристигнахме, и майка ти ни разведе из къщата. Къде може да е отишла?

Пат и Ясмин вдигнаха рамене.

— Попита къде е банята. Сигурно е там — предположи Пат.

Отидох да проверя. Може пък лунната дама да е по-щастлива да ме види. Макар че с моя късмет, едва ли.

Открих я да седи на стълбите, водещи към таванската стая. Приличаше на русалка, само че без опашката — виждах краката й, които се подаваха изпод дългата й до глезените пола, обути в сребристи сандали. Дрехите й бяха ушити от лъскава коприна със сиво-зеленикавия цвят на рибешки люспи, а дългата й сребристобяла коса се спускаше от двете страни на лицето й. Седеше наведена, подпряла главата си с ръце, и изобщо не изглеждаше щастлива.