Кати Хопкинс - Звездно дете

Една вечер, след жалките ми опити на ледената пързалка, реших, че не ми се връща вкъщи, където пак щях да се чувствам излишна. Вместо това реших да отида в Осбъри и да видя с какво се занимават планетите, когато не висят с роднините ми във Вила Зодиак. Особено ми се искаше да се опитам да открия Херми.

В петък през голямото междучасие разказах плана си на Рейчъл.

— Щом планината не отива при Мохамед, Мохамед трябва да отиде при планината. Ще дойдеш ли?

— Не бих пропуснала. Обичам походите в планината — отвърна тя и като видя озадаченото ми изражение, добави: — Пошегувах се, Тиби.

— Извинявай — рекох. — Разбира се. Много смешно. Напоследък не съм много в час.

— Сякаш не разбирам!

— Напоследък не съм много в час — повторих, за да покажа, че не съм си изгубила напълно чувството за хумор.

Рейчъл въздъхна.

— Добре де, чакай само да звънна на мама, за да я предупредя, че ще закъснея.

Поне една приятелка имам на този свят — мислех си, докато Рейчъл говореше по телефона. Нямаше да е дълго пътуване — трябваше да отидем с училищния автобус до кръстовището в подножието на хълма, след което да се прехвърлим на автобус номер седемдесет и три, който щеше да ни отведе право в Осбъри. Фасулска работа. Щеше да ни отнеме около четиридесет минути.

— Какво правиш, за да си починеш? — попитах Рейчъл, щом се качихме на втория автобус.

— Гледам телевизия — отвърна. — Чета. Понякога обичам просто да легна на леглото и да зяпам небето през прозореца, оставяйки мисълта ми да се рее където си поиска. Защо питаш?

— Просто така. Ъъъ… аз изглеждам ли ти като човек, който си е отпочинал?

Рейчъл се разкикоти.

— Защо ти е толкова смешно? — поисках да разбера.

— Защото си най-активният човек, когото познавам. Ако решиш да си почиваш, сигурно първо ще измислиш списък с релаксиращи занимания и ще съставиш програма с времето и продължителността на всяко от тях.

Идеята си я бива — помислих и си наумих да направя тъкмо това. Можех да добавя релаксацията към списъка си със задачи и да я включа в седмичната си програма. Обичах да подчертавам различните учебни предмети с разноцветни маркери. Това ми харесваше почти колкото съставянето на списъци. Маркирах всеки предмет с различен цвят. Зелен — за география, син — за история, и така нататък. С жълто можех да маркирам часовете за релаксация. Имах две отделни програми. Едната беше учебната, а другата съдържаше дневния ми режим извън училище. По този начин можех ясно и точно да видя докъде съм стигнала, какво още бе нужно да направя и колко време бих могла да отделя. Внезапно осъзнах, че Рейчъл се шегува.

— Мога да се отпускам. Наистина. Просто всеки го прави по различен начин.

— Така е — съгласи се Рейчъл, но не изглеждаше убедена.

Не продължихме разговора, защото автобусът спря. Бяхме пристигнали в Осбъри. За наше щастие облаците, които предвещаваха дъжд, се разнесоха и следобедът се проясни. Слязохме и огледахме околността. Селото изглеждаше приятно, типично за Южна Англия: с тревна площ срещу автобусната спирка, църква малко по-нататък, храст с бели рози пред сградата до църквата и редица магазини, разположени по протежение на улицата.

— Накъде? — попита Рейчъл.

— Да започнем оттам — посочих магазините.

Пресякохме тревната площ и разгледахме магазините. Имаше аптека, будка за вестници, магазин за втора употреба, железария и минимаркет.

— Не ми прилича на място, където живеят планети — отбеляза Рейчъл.

Щях да се съглася с нея, но тогава забелязах деликатесния ресторант.

— Ха — извиках. — Виж ей там. Хващам се на бас, че това е заведението на Юпитер. Татко ми каза за него. Гледай, казва се „Европа“, а Европа е една от четирите луни на Юпитер: Йо, Европа, Ганимед и Калисто.

Отправихме се натам. Изглеждаше като най-обикновен ресторант — маси, столове и барплот в дъното. На вратата висеше табелка с големи букви: ЗАТВОРЕНО.

— Е, часът вече е четири и половина — каза Рейчъл.

— Предполагам. Но никъде не затварят преди шест.

— Може да е заминал на почивка. Хей! — извика Рейчъл, когато продължихме и видяхме един салон за красота. — Не каза ли, че Неса държи фризьорски салон?

Кимнах.

— Обзалагам се, че е точно този — заявих, щом забелязах името му: „Пентаграм“. — Подходящо е за Венера. Пентаграмът е звезда с пет върха, която често се свързва с Венера.

— Защо?

— Мисля, че защото Венера описва пентаграм, докато обикаля около Слънцето — обясних. — Да влезем и да разберем дали някой знае нещо за Херми.