Рик Риърдън - Изчезналият герой

Веднъж попаднал вътре, Джейсън сякаш се съвзе. Къщата беше построена във формата на издължен полукръг и той ги поведе между двете крила към вътрешен двор с изпразнен басейн. На дъното му, точно както бе сънувал, се издигаха две спирали от камък и корени, които бяха пробили основите.

Една от спиралите бе много по-голяма от другата — огромна тъмна грамада, висока около шест метра. На Лио тя му приличаше на каменен ковчег и иззад корените той успя да различи глава, широки рамене, мощни ръце и гръден кош. Все едно създанието бе заровено в земята.

Но не беше заровено.

Издигаше се.

В другия край на басейна имаше по-малка спирала, чиито корени не бяха вплетени така плътно. Все пак всеки от корените бе дебел като телефонен стълб, а между тях имаше толкова малко място, че Лио се съмняваше, че ще може да провре и ръката си. Но виждаше какво има вътре. В центъра на клетката бе Тия Калида.

Тя изглеждаше точно както я помнеше Лио — с тъмна коса, скрита от воал, с черните дрехи на вдовица, със сбръчкано лице, върху което блестяха страшни очи.

Но не излъчваше някаква сила. Приличаше на обикновена смъртна. Добрата стара луда детегледачка.

Лио скочи в басейна и приближи клетката.

— Hola, Tia 28 28 Здрасти, лельо (исп.). — Бел.ред. . Проблем ли има?

Тя кръстоса ръце и въздъхна.

— Не ме изследвай все едно съм някоя от машинариите ти, Лио Валдес? Измъкни ме оттук?

Талия пристъпи до него и погледна клетката с неприязън. А може би гледаше богинята.

— Опитахме всичко, което можахме да измислим, Лио, но може би работихме без желание. Ако зависеше от мен, щях да я оставя тук.

— Ах, Талия Грейс — каза богинята, — само да се измъкна и ще съжаляваш, че си се родила.

— Не се хаби — излая Талия. — Ти си проклятие за всяко дете на Зевс от векове насам. Изпрати онези пощурели говеда срещу приятелката ми Анабет…

— Тя няма обноски!

— Изпусна онази статуя в краката ми…

— Беше случайно!

— И ми отне брата! — гласът на Талия потрепери от емоцията, насъбрана в нея. — Точно тук, на това място! Ти съсипа живота ни! Трябва да те оставим на Гея!

— Ей — намеси се Джейсън, — Талия… сестричке… знам. Но сега не е моментът за това. Трябва да помогнеш на ловджийките си.

Талия стисна зъби.

— Хубаво. Но го правя за теб, Джейсън. Мен ако питаш, тя не си заслужава усилията.

Талия се обърна, излезе от басейна, а след това и от сградата.

Лио погледна към Хера с нещо като уважение.

— Каква е тая история с говедата?

— Съсредоточи се върху клетката, Лио — изръмжа тя. — А, Джейсън, ти си по-мъдър от сестра си. Добре съм избрала своя шампион.

— Аз не съм ваш шампион, госпожо — каза Джейсън, — помагам ви, защото откраднахте спомените ми, а алтернативата е дори по-лоша от вас. И като стана дума за това, какво е онова там? — Той посочи с глава грамадния гранитен ковчег.

Лио може би си въобразяваше, но му се струваше, че е пораснал, откакто пристигнаха.

— Това, Джейсън — каза Хера, — е прераждането на царя на гигантите.

— Отвратително — обади се Пайпър.

— Наистина — съгласи се Хера. — Порфирион е най-могъщият от своя вид. Гея е изразходвала огромна сила, за да го съживи отново. Моята сила. Седмици наред слабея, докато същността ми си отива, за да може той да получи ново тяло.

— Значи си нещо като нагревател — обади се Лио — или тор.

Богинята го погледна лошо, но на него не му пукаше. Тази баба му бе правила живота черен, откакто беше бебе. Имаше право да се пошегува малко.

— Шегувай се колкото си искаш — каза Хера с леден глас, — но щом слънцето залезе, всичко ще приключи. Гигантът ще се пробуди и ще ми предложи избор. Да се омъжа за него или да бъда погълната от земята. А аз не мога да се омъжа за него. Всички ще бъдем унищожени. А когато аз умра, Гея ще се пробуди.

Лио се намръщи към спиралата.

— Не можем ли да го взривим с нещо?

— Нямате тази сила без мен — обясни Хера. — Все едно да искаш да взривиш планина.

— Това вече го направихме — обади се Джейсън.

— Просто побързайте и ме освободете! — кресна Хера.

Джейсън се почеса по главата.

— Лио, ще се справиш ли?

— Не зная — отвърна Лио, стараейки се да не се паникьосва. — Но ако тя е богиня, защо тогава не е успяла да се освободи сама?

Хера започна да обикаля клетката си, ругаейки на старогръцки.

— Използвай мозъка си, Лио Валдес. Избрах те заради интелекта. Веднъж хванат, никой бог не може да се освободи, силата му е безполезна. Татко ти веднъж ме плени със златен стол. Беше толкова унизително! Трябваше да го моля за свободата си и да му се извиня, задето съм го изхвърлила от Олимп.