Джо Абъркромби - Полукрал

Но най-голямото нещо, докато минаваше през нащърбените от секирите врати на тронната зала на заклетия му враг, беше усмивката му. Усмивката на покорител, на човек, видял плановете си да се увенчават с успех, враговете си на колене — всички зарове в своя полза. Усмивката на човек, на когото се усмихват боговете.

Тогава видя застаналия между майка си и майка Гундринг в подножието на подиума Ярви и усмивката му повехна. След това забеляза кой седи на Черния трон и тя изчезна от лицето му на мига. Спря на средата на залата, горе-долу на същото място, където кръвта на Одем все още стоеше в пукнатините между камъните на пода, и се озова заобиколен отвсякъде от навъсените лица на гетландци.

Почеса се замислено по главата и каза:

— Не този крал очаквахме да видим.

— Мнозина тук ще кажат същото — каза Ярви. — Но този, когото виждаш, е истинският крал на Гетланд. Крал Удил, моят чичо, се завърна.

— Удил — изсъска през зъби майка Скаер. — Гордият гетландец. Знаех си, че съм виждала някъде това лице.

— Можеше да го споменеш. — Горм огледа смръщено събраните в залата воини и жените им с излъскани до блясък ключове и златни катарами на наметалата и въздъхна тежко. — Имам неприятното чувство, че няма да коленичиш пред мен като мой васал.

— Прекарах предостатъчно време на колене. — Удил се изправи, прегърнал меча си както преди. Същия най-обикновен меч, който беше взел от палубата на потъващия „Южен вятър“, чието острие лъщеше като огряно от луната спокойно море. — Ако някой ще коленичи, това ще си ти. Стоиш на моя земя, в моята тронна зала, пред моя трон.

Горм повдигна върховете на ботушите си и погледна под тях.

— Така изглежда — отвърна. — Но ставите ми са сковани. Боя се, че ще откажа.

— Жалко. Може пък да ги пораздвижа с меча си, когато те навестя през лятото във Вулсгард.

Горм свъси вежди.

— О, всеки пресякъл границата гетландец го чака топъл прием, това ти го обещавам.

— Защо да чакаме лятото, тогава? — Удил слезе бавно по стъпалата на подиума и спря на последното, така че лицето му да е на едно ниво с лицето на Горм. — Бий се с мен сега.

Едното око на Горм потрепери, после цялата скула под него заигра. Ярви видя надраните кокалчета на юмрука му да побеляват върху дръжката на меча. Воините зад гърба му зашариха нервно с очи. Лицата на воините на Гетланд се свъсиха още повече.

— Трябва да знаеш, че майка Война е положила дъха си върху мен още в люлката. Предречено е никой човек да не може да ме убие…

— Бий се тогава, куче! — изрева Удил и ехото от гласа му се понесе между стените на залата.

Всички присъстващи затаиха дъх. Ярви се замисли дали няма да види втори крал да се прощава с живота си в един и същи ден. Ако трябваше да залага, не знаеше на кого от двамата щеше да го направи.

Тогава майка Скаер протегна дълга ръка и постави длан на рамото на Горм:

— Боговете помагат на онзи, който сам си помага — прошепна тя.

Кралят на Ванстерланд пое дълбоко дъх. Раменете му се отпуснаха, пръстите му пуснаха дръжката на меча и той ги зарови замислено в брадата си.

— Новият им крал е много невъзпитан — каза ѝ той.

— Така е — отвърна майка Скаер. — Не си ли го научила на дипломация, майко Гундринг?

Възрастният пастор на Гетланд ги изгледа сурово от мястото си до Черния трон.

— Разбира се — отвърна тя. — А също кой я заслужава.

— Мисля, че тя имаше предвид, че ние не сме от заслужилите — каза Горм.

— Така изглежда — отвърна майка Скаер. — Намирам и нея за невъзпитана.

— Така ли удържаш на думата си, принц Ярви?

Гетландците, събрани в тази зала, някога се бяха изредили да целуват ръката на Ярви. Сега изглеждаха готови да се наредят отново на опашка, за да прережат гърлото му. Той сви рамене:

— Вече не съм принц, освен това удържах на думата си, доколкото успях. Никой не очакваше подобен развой на събитията.

— Събития, а — отвърна майка Скаер. — Никога не потичат в каналите, които си им изкопал.

— Значи няма да се биеш с мен? — попита Удил.

— Защо всичката тази кръвожадност? — нацупи престорено устни Горм. — Нов си в занаята, но скоро ще научиш, че кралят е нещо повече от обикновен убиец. Да дадем шанс на баща Мир, да се подчиним на заповедите на върховния крал и да разтворим стиснатата в юмрук ръка. Пък през лятото, на терен, който ме устройва повече, може да подложиш на изпитание дъха на майка Война, който е положила върху мен още в люлката. — Той се обърна и се запъти към вратите, следван от пастора и воините си. — Благодаря за гостоприемството, гетландци! Скоро ще чуете пак за мен! — Спря на прага и силуетът на огромната му фигура се очерта в черно в светлия отвор. — И в този ден аз ще говоря с гръмотевици.