Джим Бъчър: Фуриите на Калдерон

– Отмиваш калта, миличка – каза ѝ нежно тя.

Взе шепа пръст със свободната си ръка и я размаза върху очите на Амара.

Амара изкрещя и размаха ръка в опит да я отблъсне, но това не можа да спре водната вещица. Започна да трие парещите си очи с кални пръсти, но това също не помогна. Страхът и отчаянието ѝ се превърнаха в дива ярост и тя отново изкрещя. Изкрещя всяко проклятие, което ѝ дойде на ума, вика като луда, докато накрая не избухна в ридания и от очите ѝ не бликнаха нови парещи сълзи. Блъска с ръце, бори се безуспешно срещу пръстта, в която беше заровена.

В отговор получи само тишина.

Накрая гневът ѝ отслабна, но отнесе със себе си и последната ѝ останала капка сила. Отново се тресеше в ридания, които не успя да потисне и скрие. Просто не успя. Лицето ѝ пламтеше от срам, но тя знаеше, че тялото ѝ трепери от студ и ужас.

Замига отново с очи и бавно си възвърна зрението. Видя Одиана, надвесена над нея, извън обсега на ръцете ѝ, усмихната, с блеснали тъмни очи. Вещицата пристъпи напред и с изящно движение на босия си крак подритна още пръст в лицето ѝ. Амара извъртя глава настрани, за да я избегне, и я стрелна с гневен поглед. Одиана изсъска ядосано и понечи да запрати нова доза пръст в лицето ѝ, когато бумтящият глас на Алдрик я спря:

– Скъпа. Достатъчно.

Призователката на водата прониза Амара с изпепеляващ пог­лед, но се дръпна назад. Без да сваля очи от нея, заобиколи стола, на който седеше Алдрик, и постави нежно ръце на раменете му. Войникът държеше меча в скута си, изтри старателно острието му с парцал и го захвърли на земята. Целият беше в кръв.

– Да опростим нещата – каза Алдрик. – Аз ще ти задам няколко въпроса. Отговори ми честно и ще живееш. Излъжи ме или откажи да отговаряш, и ще свършиш като стареца. – Вдигна безизразното си лице и погледна втренчено в Амара. – Разбираш ли?

Амара преглътна мъчително, после кимна веднъж.

– Добре. Наскоро си била в двореца. Първият лорд е бил така впечатлен от поведението ти по време на пожарите от миналата зима, че те е поканил да го посетиш. Била си отведена в личните му покои и си разговаряла с него. Вярно ли е това?

Амара кимна отново.

– Колко стражи има в личните му покои?

Амара го зяпна невярващо:

– Какво?

Алдрик прикова очи в нея. Изгледа я дълго и настоятелно.

– Колко стражи има в личните покои на Първия лорд?

– Не мога да ти кажа това – прошепна разтреперана Амара.

Пръстите на Одиана стиснаха раменете на войника.

– Тя лъже, скъпи. Просто не иска да ти каже.

Амара прокара език по устните си и изплю пръстта. Имаше само една причина някой да се интересува от охраната в двореца. Опит за посегателство върху Първия лорд. Някой искаше Гай Примус мъртъв.

Тя преглътна и наведе глава. Трябва някак да ги забави. Да бави и печели време. И да търси начин за бягство. В краен случай – начин да свърши със себе си, преди да са изкопчили информация от нея.

Мисълта я накара да потрепери. Може ли да го направи? Достатъчно силна ли е? Преди си мислеше, че е. Преди да бъде хваната, пленена, превърната в затворник. Преди да чуе как Фиделиас умира.

„Не оставяй гордостта да те надвие.“ Спомни си последните думи на учителя си и решимостта ѝ още повече отслабна. Какво искаше да ѝ каже с това? Че трябва да им съдейства? Нима е мислил, че Първият лорд е обречен?

Трябва ли и тя да мисли така? Да им даде ли каквото искат? Или дори да им предложи повече? Трябва ли да захвърли всичко, на което е научена, в което вярва, в замяна на живота си? Не може да си позволи да шикалкави, не и с Одиана наоколо. Проклета водна вещица, веднага ще разбере, че я лъже.

Всичко е загубено. Отведе на смърт Фиделиас. Заложи живота му и изгуби играта. И своя живот изгуби. Но ако им каже всичко, което искат, може поне единия да спаси.

Обзе я нов пристъп на ярост. Как въобще е възможно да си мисли такива неща. Как е възможно Фиделиас да е мъртъв ? Защо не беше предусетил накъде отиват нещата? Защо не я беше предупредил…

Амара вдигна рязко глава и примигна. Гневът ѝ се изпари. Наистина, защо Фиделиас не я предупреди? Капанът беше заложен прекалено безупречно. Хванаха ги прекалено лесно. Което означава…

Което означава, че Алдрик и Одиана са очаквали пристигането им. От което следва, че…

Амара измери с поглед двамата в шатрата, преглътна и вдигна гордо брадичка.

– Няма да ви кажа – каза тя уверено. – Няма да ви кажа нито дума повече.

– Тогава ще умреш – каза Алдрик и се изправи.