Кристи Голдън: Артас: Възходът на Крал-лич

— Благодаря — едва промълви той.

— Артас, оставям го на грижите ти.

Теренас стисна окуражително рамото на Вариан, после излезе и затвори вратата след себе си.

Двете момчета се взряха един е друг. Умът на Артас блокира. Настъпи неловка тишина. Накрая Артас изпусна:

— Моите съболезнования за баща Ви.

Вариан потръпна, обърна се и се отправи към огромните прозорци, гледащи към езеро Лордамиър. Снегът, който чакаха цяла сутрин, вече се бе появил и се стелеше тихо, покривайки земята с нежно одеяло. Жалко — при хубаво време можеше да се види целият път до крепостта Фенрис.

— Благодаря.

— Сигурен съм, че е загинал в честна битка и се е борил докрай.

— Беше убит — гласът на Вариан беше рязък и безчувствен.

Артас се завъртя и го изгледа шокиран. Изражението му в профил, осветено от студената светлина на зимния ден, беше неестествено спокойно. Само очите му, силно зачервени, кафяви и изпълнени с болка, изглеждаха живи.

— Доверен приятел успя да й уреди среща насаме с него. Тогава тя го уби. Прониза го право в сърцето.

Артас зяпна. Смърт в славна битка беше достатъчно трудна за преглъщане, но това…

Без да се усети, той постави длан върху ръката на принца.

— Вчера видях как се ражда жребче — каза му той.

Прозвуча глупаво, но беше първото нещо, което му дойде на ум и го изрече искрено.

— Щом времето се проясни, ще те заведа да го видиш. Кончето е просто невероятно.

Вариан се обърна и се вгледа продължително в Артас. По лицето му се изписаха най-различни емоции — обида, недоумение, благодарност, копнеж, разбиране. Накрая очите му се напълниха със сълзи и Вариан отмести поглед. Скръсти ръце и се преви, а раменете му се затресоха от плача, който усилено се опитваше да сподави. Но не успя и все пак освободи силните и изтерзани ридания за баща, за кралство, за начин на живот, които вероятно не беше имал възможност да оплаче до този момент. Артас стисна ръката му и усети, че е твърда като камък.

— Мразя зимата — проплака Вариан, а дълбочината на болката, изразена с тези две прости и привидно нелогични думи, трогнаха Артас.

Той не издържа на гледката на толкова силна мъка и чувство на безпомощност, затова отмести ръката си, обърна се и се загледа през прозореца.

Навън продължаваше да вали сняг.

Артас беше объркан. Мислеше, че щом вече се заговори за орки, най-накрая ще започне сериозни тренировки и то вероятно с новия си най-добър приятел Вариан. Вместо това стана точно обратното. В резултат от надвисналата война с Ордата, всички способни да размахват меч, включително и майсторите ковачи, постъпиха във войската. Вариан съжали по-малкия си другар и известно време беше до него, но накрая въздъхна и го изгледа съчувствено:

— Артас, не искам да прозвуча грубо, но…

— … аз съм ужасен.

Вариан се смръщи. В тренировъчната зала двете момчета, облечени с кожени ризници и шлемове, се упражняваха в бой с дървени мечове. Вариан отиде до стойките, закачи меча си и си свали шлема.

— Изненадан съм колко си подвижен и бърз.

Артас се намръщи. Познаваше Вариан достатъчно добре и знаеше, че по-големият принц се опитва да смекчи удара. Той го последва начумерено, закачи меча си и започна да развързва защитната си ризница.

— В Стормуинд започваме да тренираме от много малки. На твоята възраст вече имах специално изработени за мен доспехи.

— Не увъртай — измърмори Артас.

— Съжалявам.

Вариан се засмя и Артас неохотно също му се усмихна. Въпреки че първата им среща беше изпълнена с мъка и неудобство, Артас откри, че Вариан притежава силен дух и по начало е оптимистично настроен.

— Просто се чудя защо баща ти не прави същото за теб.

Артас знаеше защо.

— Опитва се да ме предпази.

Вариан придоби сериозен вид, докато окачваше кожената си ризница.

— Моят баща също се опитваше да ме предпазва. Не се получи. Реалността намира начин да се натрапи — каза той и погледна към Артас. — Обучен съм да се бия. Не съм обучен да обучавам. Мога да те нараня.

Артас пламна. Нямаше намек, че Артас може да нарани него. Вариан явно усети, че само затъва по-надълбоко и потупа момчето по рамото.

— Виж какво. Щом войната свърши и отново имаме свободен инструктор, ще дойда с теб да поговорим с крал Теренас. Сигурен съм, че ще ме настигнеш за нула време.

Войната наистина свърши и Алиансът възтържествува. Лидерът на Ордата, някога великият Оргримар Дуумхамър 12 12 Дуумхамър — Doomhammer (англ.) — doom (смърт); hammer (чук) — Б.пр. , беше доведен в столицата, окован във вериги. И Артас, и Вариан бяха впечатлени да видят шествието на могъщия орк през Лордерон. Туралиън, младият паладин лейтенант, който победил Дуумхамър, след като оркът посякъл благородния Андуин Лотар, проявил милост и решил да пощади звяра. Теренас, кралят с добро сърце, продължил в същия дух и забранил атаките срещу създанието. Започнаха викове, освиркване и весели крясъци. Оркът, който ги беше тероризирал толкова дълго време, изглеждаше безпомощен и беше станал обект на присмех и подигравки, а това повдигаше духа на всички. Но Оргримар Дуумхамър нямаше да пострада под закрилата на Теренас.