Кристи Голдън: Артас: Възходът на Крал-лич

Ръката му не помръдваше и Артас просто се отказа да й се противи. Внимателно заслушан, той извърна глава и впери морскозелените си очи в мрачното лице на Утър.

— Стормуинд е превзет.

— Какво? Стормуинд? Как? От кого? Какво…

— Скоро ще разберем. Оцелелите, между които и принц Вариан, са водени от единствения защитник на Стормуинд — лорд Андуин Лотар. Той ще дойде заедно с принц Вариан и останалите в столицата след няколко дни. Лотар ни предупреди, че носи тревожна новина — очевидно, щом нещо е разрушило Стормуинд. Изпратиха ме да те открия и да те върна. Точно сега не е време за игри с простолюдието.

Потресен, Артас се обърна напред и вкопчи ръце в гривата на Стедфаст.

Стормуинд! Артас не беше ходил там, но беше чувал легенди за него. Славно място с огромни каменни стени и живописни постройки. Здрав и стабилен, градът е бил построен да удържа ударите на страховитите ветрове, откъдето идваше и името му. Ако наистина е бил превзет, кой или какво можеше да е толкова силно, за да го направи?

— Колко души ще дойдат с тях? — Артас повиши тон по-силно, отколкото обичаше, но се налагаше да надвиква тропота на копита по пътя към дома.

— Не се знае. Но не са малко. Според вестоносеца всички са оцелели.

— Оцелели от какво? А принц Вариан?

Цял живот беше слушал за Вариан, разбира се, както и знаеше всички имена на съседните крале, кралици, принцове и принцеси. Изведнъж Артас се ококори. Утър спомена Вариан, но не и баща му — крал Лейн.

— Скоро ще бъде крал Вариан. Крал Лейн е загинал в битката при Стормуинд.

Новината за смъртта на един човек разтърси Артас повече от мисълта за хилядите хора, останали без дом. Семейството на Артас беше сплотено — той, сестра му Калия, майка му — кралица Лиан и, разбира се, баща му — крал Теренас. Артас знаеше, че неговите роднини са особено близки, особено след като беше виждал отношението на други владетели към семействата им. Да загубиш града си, начина си на живот и баща си…

— Горкият Вариан — промълви той, а очите му се насълзиха от съчувствие.

Утър го потупа небрежно по рамото.

— Да — отвърна той. — Черен ден за момчето.

Изведнъж Артас потрепери, но не от студа на ясния зимен ден. Чудесният следобед, синьото небе и пейзажът от нежни снежни вълни внезапно помръкнаха.

Минаха няколко дни и Артас стоеше в укреплението на замъка. Беше донесъл чаша горещ чай на Фалрик, един от стражите, и му правеше компания. Срещи като тези със семейството на Балнир, миячките, слугите, ковачите и изобщо с почти всички подчинени в двореца не бяха нещо необичайно. Теренас винаги се мръщеше, но Артас знаеше, че никой нямаше да бъде наказан, ако си говори с него. Даже понякога се чудеше дали баща му всъщност не одобрява всичко това.

Фалрик се усмихна доволно и направи дълбок поклон в знак на искрено уважение. След това свали ръкавиците си, за да стопли ръце на горещата чаша. Очакваха сняг и небето беше бледосиво, но засега денят беше ясен. Артас се облегна на стената със скръстени ръце и подпря брадичка върху тях. Виждаха се белите хълмове на Тирисфал, а надолу — пътят, който минаваше през гората Силвърпайн 9 9 Силвърпайн — Silverpine (англ.) — silver (сребърен); pine (бор, чам) — Б.пр. и водеше до Саутшор. По него щяха да минат Андуин Лотар, магът Кадгар и принц Вариан.

— Виждат ли се вече?

— Не, Ваше височество — отвърна Фалрик и сръбна от чая си. — Може да се появят днес, утре или вдругиден. Ако се надявате да ги видите, сър, може доста да почакате.

Артас му се усмихна, а от очите му извираше радост.

— По-добре, отколкото уроците.

— Ами, сър, Вие знаете по-добре от мен — отвърна дипломатично Фалрик, очевидно опитвайки се да скрие усмивката си.

Докато стражата си довършваше чая, Артас въздъхна и за пореден път погледна надолу към пътя. В началото беше забавно, но вече ставаше скучно. Искаше му се да отиде да види как е жребчето на Брайтмейн, но знаеше, че трудно ще може да се измъкне за няколко часа, без да го усетят. Фалрик беше прав — Лотар и Вариан може да са на няколко дни път от тук, ако…

Артас премигна няколко пъти. Бавно повдигна брадичка от ръцете си и присви очи.

— Идват! — извика той, сочейки с ръка към пътя.

Фалрик забрави за чашата и моментално се озова до него. Той кимна.

— Остър поглед, принц Артас! Маруин! — извика той.

Войникът се появи и застана мирно.

— Кажи на краля, че Лотар и Вариан наближават и ще са тук до един час.

— Слушам, капитане — отговори младият войник и козирува.