Кристи Голдън: Артас: Възходът на Крал-лич

— Напъни пак, момиче! — подкани я Балнир и се насочи към задницата й, откъдето жребчето, обвито в лъскава, като було мембрана, беше наполовина изминало пътя си към света.

Артас не трябваше да е тук. Само че, когато нямаше уроци, той често се измъкваше и отиваше в стопанството на Балнир, за да се порадва на прочутите му коне и да си поиграе с приятеля си Джарим. Балнир не беше кой да е коневъд, а този, който осигурява коне за кралското семейство. Въпреки това и двете момчета знаеха, че синът му не е най-подходящата компания за един принц. Това все пак не им пречеше, а и никой от родителите им не считаше за нужно да ги спира.

Принцът отново беше отишъл там, за да строи укрепления, да мята снежни топки и да си играе на стражари и апаши с Джарим, когато Джоръм ги извика да видят чудото на раждането.

Всъщност „чудото на раждането“ бе доста отвратително, мислеше си Артас. Той не си беше представял, че ще има толкова много… лигоч.

Брайтмейн отново изпръхтя и се разтресе, изпъна и стегна крака. Последва звук от цамбурване и бебето й се появи на бял свят. Кобилата отпусна тежката си глава в скута на Артас и за миг затвори очи. Бузите й се издуваха докато си поемаше въздух. Момчето се усмихна, галейки влажния й врат и гъстата й груба грива, а после погледът му се спря върху Джарим и баща му, които бяха при жребчето.

В конюшнята беше студено по това време на годината и от още мокрото, топло телце се издигаше пара. С кърпа и суха слама баща и син изтъркваха последните остатъци от неприятното подобие на було, а на лицето на Артас грейна широка усмивка.

Мокро, сиво, с дълги преплетени крака и големи очи жребчето мигаше и се оглеждаше в слабата светлина от стария фенер… И после кафявите му очи срещнаха погледа на Артас. Колко си красив, помисли си Артас. За миг дъхът му спря и той осъзна, че толкова прословутото „чудо на раждането“ наистина си беше голямо чудо.

Брайтмейн се опита да се изправи на крака. Артас скочи и се облегна на дървената стена на конюшнята, за да може едрото живото да се обърне, без да го премаже. Майка и новородено се подушиха взаимно, после Брайтмейн изпръхтя и започна да чисти сина си с дългия си език.

— Ей, момче, май и ти си за баня! — подвикна му Джоръм.

Артас погледна надолу и сърцето му се сви. Беше целият в слама и конски лиги. Той сви рамене:

— Май ще трябва да се метна в някоя снежна пряспа, преди да се върна в замъка — предложи с усмивка той и добави с вече сериозен тон: — Не се тревожи. Вече съм на девет години. Не съм бебе. Мога да отида, където…

Изведнъж се чу кудкудякане и мъжки гръмовен глас, а лицето на Артас помръкна. Изправи малките си рамене, направи сериозен, но в крайна сметка неуспешен опит да изтупа сламата от себе си и излезе навън.

— Сър Утър — каза той с тон, целящ да покаже „да не забравяме кой тук е принцът“. — Тези хора са добри с мен. Не смейте да им тъпчете кокошките.

Или цветните лехи, помисли си той, поглеждайки към покритите със сняг издатини в земята. След някой друг месец там щяха да разцъфнат красивите кученца, които бяха гордостта на Вара Балнир. Артас чу, че Джоръм и Джарим тръгнаха след него, но не се обърна назад, а рицарят, облечен в…

— Доспехи! — изненада се Артас. — Какво се е случило?

— Ще Ви обясня по пътя — сурово отвърна Утър. — Ще изпратя някого за коня Ви, принц Артас. Стедфаст 6 6 Стедфаст — Steadfast (англ.) — непоколебим — Б.пр. е по-бърз дори с двама ни.

Той протегна голямата си ръка, хвана Артас и с лекота го метна пред себе си. Чула звука от приближаващ галопиращ кон, Вара беше излязла от къщата. Тя бършеше ръцете си в кърпа, а на носа си имаше следа от брашно. Големите й сини очи гледаха разтревожено към съпруга й. Утър й кимна вежливо.

— Ще говорим за това по-късно — каза той. — Госпожо.

Утър учтиво поздрави, докосвайки челото си с бронирана ръка. Той ритна леко бронята на Стедфаст и конят веднага препусна.

Ръката на Утър беше като стоманен колан пред диафрагмата на Артас. У момчето се зароди чувство на страх, но той го отблъсна така, както се отблъскваше от ръката на Утър.

— Мога да яздя сам — каза Артас, прикривайки тревогата си с раздразненост. — Кажете ми какво става.

— Ездач от Саутшор 7 7 Саутшор — Southshore (англ.) — южен бряг (крайбрежие) — Б.пр. дойде и донесе лоша новина. Преди няколко дни стотици лодки, пълни с бегълци от Стормуинд 8 8 Стормуинд — Stormwind (англ.) — storm (буря); wind (вятър) — Б.пр. , са затрупали бреговете ни — каза Утър.