Маги Стийвотър - Ридание

— Още?

— Лекуват ухапване от скорпион.

— Още?

— С тях можеш да виждаш феите — каза Люк. Отскочи от рисуваната линия обратно на алеята. — Пфу. Успях. — Хвана ръката ми и ме повлече след себе си. — Сега спри да се правиш на умна и да си вземем малко сладолед.

Нямаше да го оставя да се отърве толкова лесно. Спрях пред вратата.

— Колко умна?

Той размаха пръст към мен.

— Ето това харесвам в теб. Ти слушаш. Наблюдаваш. Така си се научила да правиш всичко толкова добре, докато всички останали само се надвикват. Хайде, моля те, стига си ме анализирала, наистина ми се яде сладолед.

Отстъпих, макар сърцето ми направо да бумтеше, докато той ме водеше към заведението. Нищо в този момент в нашите отношения не беше нормално. Нищо не беше обикновено. Знаех, че трябва да се обърна и да се затичам на мига към къщи, но бях вцепенена, въпреки че продължавах да вървя.

Докато той гледаше към менюто на стената, аз казах:

— Никога не съм си представяла, че съм от типа момичета, които си падат по лоши момчета.

Люк не погледна към мен, но се усмихна — с най-широката усмивка, която си беше позволявал цял ден.

— Без повече анализи, нали помниш? Какво ще ми препоръчаш?

Бях изяла достатъчно сладолед на това място, така че отговорих незабавно:

— „Шоколадова мечта“.

На смяна беше червенокосата Сара Мадисън, момичето с тяло във форма на бутилка вино, което понякога работеше с мен. Тя гледаше Люк с очевиден интерес.

— Мога ли да ви помогна?

Той любезно помоли за две фунийки „Шоколадова мечта“ и Сара започна да ги приготвя, без да показва, че е забелязала присъствието ми. За сметка на това се усмихваше постоянно на Люк. Облегнах се на плота и се престорих, че ситуацията не ми е неприятна. Тя винаги флиртува с всеки що-годе привлекателен мъж, който влезе в заведението, а Люк е много повече от това. Не беше лично. А ако той беше свестен, нямаше да се възползва от авансите й. Все пак не можах да се въздържа и погледнах какъв ефект има върху него гигантското внимание, с което го заливаше Сара. Когато плащаше сметката, лицето му имаше обичайното за него спокойно изражение, но забелязах леката игрива усмивка, която се появи в ъгълчето на устните му, щом се извърна към мен.

— Имаш нещо на рамото си. — Докато Сара ни наблюдаваше, той бавно прокара пръст по голото ми рамо чак до ухото ми. Сърцето ми щеше да изскочи с такава скорост навън, че сякаш нямаше да мога да си го върна обратно. — Мисля, че го махнах — каза с мекия си глас. — После се обърна към Сара и пое фунийките сладолед. — Задръжте рестото. Хайде да хапнем отвън, Ди.

Усмивката на Сара изчезна на мига, тя се обърна рязко и започна да чисти припряно машината за млечните шейкове. Зачудих се дали по-късно щеше да ме попита нещо за Люк. Но всъщност повече се чудех дали той щеше да ме докосне отново.

Люк посочи с брадичка към вратата и ме поведе навън, под непоносимото слънце. Мястото встрани от колата му на паркинга беше празно. Седнахме на една траверса, захвърлена в тревата. Под прохладната шарена сянка, със студените фунийки сладолед в ръка, беше почти приятно.

— Нещо на рамото ми, а? — казах аз.

Люк се усмихна и близна сладоледа си.

— Но ти хареса, нали?

— Не можеш да правиш такива неща с едно момиче, без да го предупредиш. Не е честно. Можех да припадна от изненада или нещо такова…

— Но ти хареса? — настоя той.

Знаех, че пак съм се изчервила. Съсредоточено изучавах капките сладолед, който се бяха оформили на ръба на фунийката ми.

— Ама че глупав въпрос.

— Това е ново за мен. Никога не съм упражнявал точно тези си умения. Страхотно е, че научих нещо само като ви гледах как се заигравате двечките.

Толкова исках да му вярвам. И така не се получаваше.

— О, стига. Имал си гаджета и преди.

Той разтърси глава.

— Никой досега не ме е вдъхновявал да променя злата си природа. Мога ли да се поупражнявам с теб?

Беше жалко, но това „поупражнявам“ ме подразни незабавно. Не исках никой да се „упражнява“ с мен.

— Не, не може.

Люк въздъхна.

— Виждаш ли, умна си. Много добре. Имаш ли нещо против, ако се помотая известно време наоколо? Ти ме очароваш и искам да разбера защо.

— „Очаровам“ е много силна дума — казах аз. — Растенията очароват градинарите. Звездите очароват астрономите. Буболечките очароват… буболечкарите. Не знам дали искам да бъда изучавана. Не знам дали си струва да бъда изучавана.

Той се замисли.

— Разбира се, че си струва да бъдеш изучавана. Ти си изключителна във всичко, което правиш. Без каквото и да било външно влияние. Ти си изключителна във всичко, което правиш, само защото се опитваш да бъдеш такава. Без някакви свръхестествени сили. Просто упорита работа. Изумително е. О, пак го направих, нали? Отново те ядосах.