Реймънд Фийст: Връхлита страховит легион

В най-добрите дни в Храма бе успявала да постигне нещо пределно близко до нищото — или поне след приключване на ритуала нямаше спомен за някаква мисъл и се чувстваше напълно отпусната. Но въпреки това не беше убедена, че липсата на спомени и пълното отсъствие на мисли са едно и също. Тревогите й бяха обект на забавление за отец-епископ Крийган и дори тази мисъл бе още едно напомняне, че днес е доста далеч от надеждата да постигне реещо се съзнание.

Все още помнеше точното разположение на всеки предмет в стаята. Без да отваря очи, можеше да си припомни всяка подробност, способността й да ги запаметява бе вродено умение, усъвършенствано, откакто бе постъпила в ордена Щит на слабите. Клетвата, която даде, изискваше от нея да пази тези, които не могат да се пазят сами. Често нямаше достатъчно време, за да се прецени справедливостта на молбата за помощ, нито да се определи кой е прав и кой крив в спора, така че се налагаше да разчита на бързо решение за това на чия страна да се намеси. В такива моменти вниманието към детайла й помагаше, ако не друго, то да не влоши още повече създаденото положение, дори ако не успее да го подобри.

Миризмата на овехтелите с годините дървени стени и под и едва доловимият аромат на лак, използван от време на време, за да ги освежи, й действаха хипнотизиращо, събуждаха спомени за посещения в един или друг храм. Чуваше тихото свистене на пара от водата, изсипвана от младите клисари върху нагорещените камъни, и долавяше безшумните им движения из помещението. Те внасяха огромни тежки пълни с вода котли, опитваха се да ги поставят без звук на пода, а сетне ги обръщаха върху камъните, за да изпълнят помещението с пара. Спомняше си дните, когато и тя бе клисарка и трябваше да носи вода в подобни помещения и да внимава да не обезпокои монасите, свещениците, а понякога и някой рицар като нея. Това бе първата й стъпка на пътя към служба на Богинята. Поне десетина мъже и жени седяха мълчаливо в тези помещения, сгънали дрехите си прилежно на пейките отзад, а от нея се изискваше да осигурява спокойствие в стаята. По онова време не можеше да повярва, че съществува по-тежка задача от тази, но сега знаеше, че задачата на клисарите е доста лесна и че пред истинското предизвикателство са изправени тези, които се опитват да постигнат реещо се съзнание.

Усети, че по гърба й се стичат капки пот, и едва се сдържа да не посегне и да се почеше. Искаше й се умът й да се откъсне по някакъв начин от сетивата. Седнала с кръстосани крака, затворени очи и ръце, положени с длани нагоре върху коленете, тя би трябвало да е изолирана напълно от всичко наоколо, ала хлъзгащата се по гърба й капка й се стори почти като нечие докосване. Ядът й, че бе позволила да се разсее, бе началото на поредица емоции, които познаваше добре. Скоро щеше да е толкова далече от надеждата за реещо се съзнание, колкото ако беше в обятията на любовник или участваше в битка. За миг й стана смешно, защото всъщност при тези два случая щеше да е дори по-близо. Сякаш други части на ума й вземаха връх, когато се сражаваше или се любеше, а вечно подлагащата на самокритичност част на ума й се свиваше в някое далечно ъгълче.

Подобно на всички останали членове на ордена Сандрина можеше по всяко време да посещава всеки от храмовете на Дала, главната богиня на ордена Щит на слабите. Като член на един действащ орден тя отиваше там, където я прати Богинята, най-често, за да осигури защита на някое малко селце, изолирано абатство или пътуващ керван. Участваше в спорове и се стараеше да осигурява равновесие, но бе достатъчно добре подготвена да налага справедливостта със сила, ако възникне подобна необходимост.

Капката пот стигна до долната част на гърба й и тъй като замря за миг там, Сандрина се опита да съсредоточи ума си върху нея и да се гмурне вътре, за да потърси там жадуваното откъсване от действителността. Дишаше бавно и равномерно, наслаждаваше се на обливащата кожата й гореща пара, на тишината и на липсата на опасност. Успя да намери своето кътче покой в малката капка. Слаб ветрец накара камбанките отвън да зазвънят, подсилвайки усещането за пълно спокойствие. А веднага след това Сандрина долови аромата на нещо нежелано — характерната натрапчива миризма на мъж, толкова слаба, че едва се усещаше.

Знаеше, че ритуалът е компрометиран. Не за първи път присъствието й в светилището предизвикваше нежелани последици. Имаше още две жени, които участваха в ритуала, но те не бяха нито млади, нито привлекателни според общоприетите норми. Подобни особености не би трябвало да оказват влияние, когато служиш на Богинята, но човешките същества са по природа несъвършени и идва момент, когато тези фактори вземат надмощие. Сандрина се намести лекичко, докато свиваше и отпускаше всеки мускул на тялото си, приключвайки медитацията. Сега вече осъзнаваше, че е гола пред чужди хора, усещаше стичащата се между гърдите и по гърба й пот и полепналата коса. Един млад клисар чакаше при вратата с кърпа от груб плат.