Реймънд Фийст: Връхлита страховит легион

Тя се изправи с бързо движение, като танцьорка, каквато всъщност беше в предишния си живот. Знаеше, че един от по-младите братя я наблюдава, докато излиза, че следи Всяко нейно движение. Знаеше също и какво вижда — рядко красива млада жена със златиста спускаща се до раменете коса и почти безупречно тяло, ако се изключеха няколко белега от битки.

Всъщност Сандрина бе сигурна, че има и други недостатъци, но те бяха скрити в нея, а красотата й бе по-скоро проклятие.

С дълги крака, красиво оформени бедра и тясна талия, с добре развити рамене, тя бе на върха на физическата си форма. Но нищо не можеше да промени лицето й: правия, идеално оформен нос, бледосините й очи, пълните устни и деликатната брадичка. Беше още по-поразителна, когато се усмихваше, което се случваше рядко. Дори когато беше с ризница мъжете пак се обръщаха след нея.

Потисна желанието да извърне глава, за да види кого от младите братя е възбудила с голотата си — това беше негово бреме и ако подхождаше към ученията на Богинята с мъдрост, щеше да си даде сметка, че е слабост, която трябва да надделее, урок, предназначен да го направи по-силен.

Никак не й се нравеше мисълта да е нечий урок.

Взе кърпата, влезе в банята и седна на една пейка до ведро със студена вода. Вдигна го и го изля върху себе си, наслаждаваше се на студената вода и на яснотата на мисълта, която пораждаше тя. Докато се бършеше с кърпата, изпита наслаждение от краткото усамотение в банята. В живота й рядко се случваше да е сама. Това ставаше обикновено докато крачеше по някой път, заобиколена от свистенето на вятъра в клоните и звуците на диви животни, и тя ценеше подобни моменти.

След всяко пътуване се отбиваше тук, в храма в Крондор. Единственият истински дом, който бе имала някога. Бе израсла на улицата, отгледана криво-ляво от майка, пристрастена към всяка позната дрога, но най-вече към Съня, бял прашец, който при пушене пораждаше видения и преживявания, много по-ярки от самия живот. Майка й се бе опитала да я закриля, доколкото позволяваше слабостта й, докато стане жена. Тялото, което Сандрина смяташе за проклятие и което можеше да накара да секне дъхът на много глупави мъже, се бе развило доста отрано, малко след като навърши единайсет. Към тринайсетата си година тя бе станала истинска красавица. Майка й я научи на някои хитрини — да не се мие, да подреже косата си къса, да пристегне гърдите си, за да прилича на момче, и това успя да я опази, докато стана на четиринайсет и един от биячите прозря какво се крие зад маскировката.

Шегаджиите от Крондор бяха престъпна организация под властта на Праведника, но не чак толкова стриктно контролирани, че да се съобразяват с целомъдрието на едно улично момиче. Биячът я облада, докато майка й бе в прегръдките на една особено силна дрога на име Блаженство. След това започна да я навестява често. Винаги носеше Блаженство, или Съня, или някоя друга дрога, продавана от Братството на крадците.

Сандрина приключи с бърсането и се върна в съблекалнята. Монасите, на които бе възложено да се грижат за навестяващите ги братя и сестри, тъкмо почистваха захабената й от пътувания броня. Тя нахлузи широките си панталони и свободната туника, и двете ушити от груб плат, обу тежките обувки и затегна колана. Докато се обличаше, си помисли, че първият й мъж всъщност не беше чак толкова лош човек. С течение на времето той се влюби в нея и когато се любеха, се стараеше да е нежен и внимателен, а на моменти бе дори непохватен. Мъжете след него бяха тези, от които научи какво е истинска жестокост.

Беше на петнайсет, когато почина майка й. Твърде много дрога, или пък някоя със сгрешени съставки, а може би някой си го бе изкарал на нея — така и не узна истината, освен че я намериха да плува по очи недалеч от Рибарския пристан в южния край на залива. Странно, че я откриха толкова далече от местата, където се навърташе обикновено, но не достатъчно странно, за да подтикне Праведника или някой от помощниците му да проучат въпроса. А и с какво би ги заинтригувала смъртта на поредната пристрастена към дрога блудница? Освен това тя бе дала на Шегаджиите дъщеря, която струваше повече, отколкото някога би струвала майка й.

Сандрина бе преместена в един от най-добрите градски бордеи, където започна да изкарва злато. Скоро след това узна какво е да носи копринени дрехи и скъпоценни камъни, да мие косата си всеки ден и да получава редовно храна. Стана специалистка в прилагането на разкрасяващи и ароматни кремове, течни масла, благовония и червила. Можеше да изглежда невинна като дете или зла като кешийска куртизанка, в зависимост от предпочитанията на клиента. Обучиха я на маниери и да говори кешийски и квегски, но най-важното — да се изразява като дама от обществото.