Реймънд Фийст: Връхлита страховит легион

Тъй като похитителите й се погрижиха за образованието й и я научиха да чете и да пише, тя реши да им прости и потисна първоначалния си импулс да търси възмездие. Богинята учеше да се прощава. Но Сандрина се закле никога да не забравя.

Това, което можеше да им прости, бе пробуждането на апетита към неща, които бе по-добре да се избягват: твърде много вино, дрогата, към която бе пристрастена майка й, фините дрехи и бижута и най-вече — мъжката компания. Когато се раздели с тази професия, Сандрина бе получила тежък психически недъг — тя жадуваше да бъде докосвана само от мъже, от които се отвращаваше, и се ненавиждаше за това перверзно желание. Единствено строгата дисциплина на ордена й помогна душевният конфликт да не прерасне в нещо по-сериозно.

Когато излезе от съблекалнята, че младият клисар й каза:

— Отец-епископът иска да говори с вас, сестро.

— Тръгвам веднага — отвърна тя. — Знам пътя.

Момчето хукна да изпълнява друга задача, а Сандрина въздъхна. Отец-епископът й бе оставил само два дни за почивка, преди да й намери друга работа. Докато крачеше към канцеларията му, се надяваше да я вика за нещо толкова опасно, че само луд би се съгласил да го изпълни.

Стигна близкия ъгъл на храма и вдигна глава към малкото зарешетено прозорче. Вляво, до кралската корабостроителница, се виждаше дворецът на принца, който доминираше над целия град. Вдясно и доста по-близо бе разположен Храмовият площад, край който се помещаваха Орденът на Сунг и Храмът на Кахули. Имаше и други важни храмове, но тези двата изпъкваха над останалите. Запита се, не за пръв път, какъв ли щеше да е животът й, ако брат Матиас членуваше в друг орден.

Той бе първият божи човек, когото срещна, и първият от двамата мъже в живота й, към които чувствата й не бяха негативни — Сандрина обичаше брат Матиас, както дъщеря обича баща си. След три години в онзи луксозен бордей Шегаджиите я продадоха на един от най-богатите кешийски търговци, който до такава степен бе хлътнал по нея, че настоя да я купи и да я отведе в кешийския град Шамата. Тъй като виждаха в негово лице ползотворен сътрудник, макар търговецът да делеше поравно заниманията си с легален и нелегален бизнес, и въпреки че нямаха обичая да продават своите момичета — в Кралството търговията с роби бе забранена. — Шегаджиите охотно предоставиха услугите й срещу значителна сума в злато.

Тъкмо брат Матиас бе този, който спаси живота й и го промени. Не можеше да си спомни първата им среща, без да се смути, а и сега — преди срещата с отец-епископа — не бе моментът за подобни чувства, така че прогони спомените от ума си.

Влезе в скромната канцелария, обитавана от един от най-могъщите членове на ордена Щит на слабите. Само в Риланон имаше по-висок пост. Но макар че Великият майстор бе запазил церемониалната си отговорност, възрастта го бе лишила от способността да изпълнява реално задълженията си и седмината отци-епископи бяха поели тази тежест върху себе си. Напоследък се говореше, че отец-епископ Крийган е най-вероятният наследник за поста на Велик майстор.

За изненада на почти всички, които идваха в кабинета на отец-епископа, той не разполагаше с преддверие, нито пък отвън стояха монаси и чиновници, които да му помагат, и вратата винаги бе отворена. Обитателите на храма знаеха причината: вратата на отец-епископа бе широко отворена за всеки, който се нуждае от помощта му, но да се смили над последния Богинята, ако причината да го обезпокои не е сериозна.

Тя спря пред вратата и почака да я поканят. Спомни си първия път, когато дойде тук, току-що завършила обучението си в храма в Кеш. Беше се върнала в Крондор изпълнена със смесица от нетърпение и боязън, защото не се бе прибирала в града през петте години, откакто я бяха продали на кешиеца. Но само минута в компанията на отец-епископа бе достатъчна, за да я накара да забрави грижите си.

Той забеляза, че стои на прага, и й махна с ръка.

— Сандрина, има една работа, която ми се иска да поразучиш. — Тъй като не посочи някое от четирите кресла край стената, тя спря в средата на стаята и застана в почтителна поза.

Писалището му бе съвсем семпло, обикновена маса с правоъгълни кошници, в които бяха натрупани книжа. Помощниците на отец-епископа не можеха да се оплачат от липса на работа.

Някои биха го сметнали за хубав мъж, но Сандрина знаеше, че в поведението му има нещо, което ще ги накара да се стреснат — една арогантна увереност, че винаги е прав. Въпреки това тъкмо той бе човекът, който бе помогнал на някогашната крондорска блудница да започне живота си отново и в порядъчно русло, и тя винаги щеше да му е благодарна. И освен това не можеше да не признае, че неизменно успява да й намери най-интересните задачи.