Рик Риърдън - Домът на Хадес

— Рангът ми — осъзна Франк.

— Всички тези чудовища са от висок ранг! — отвърна с вик Пайпър, докато пронизваше един див кентавър.

— Не — поклати глава Франк. — Аз съм просто един центурион.

Джейсън прокле на латински.

— Иска да каже, че не може да овладее целия легион. Няма достатъчно висок ранг за това.

— Ами, повиши го! — отвърна Нико, докато въртеше черния си меч срещу друг грифон.

Умът на Франк работеше на бавни обороти. Не разбираше какво иска да каже Нико. Да го повишат?

Но как?

И тогава Джейсън извика с най-ясния и категоричен възможен глас:

— Франк Занг! Аз, Джейсън Грейс, претор на Дванайсетия легион Фулмината, издавам последната си заповед! Подавам оставка като претор и връчвам титлата на теб с всички извънредни правомощия, произтичащи от този ранг! Поеми командването на легиона!

Франк се почувства все едно някъде в Дома на Хадес е зейнала врата, през която е долетял свеж въздух. Раната в ръката му престана да го боли. Мислите му се проясниха. Погледът му — също. Гласовете на Марс и Арес изрекоха едновременно:

Разбий ги!

Франк почти не разпозна гласа си, когато извика:

— Легион, агмен формате!

Всички мъртви легионери в пещерата изтеглиха мечове и вдигнаха щитове. Те се завтекоха към Франк, като започнаха да секат чудовищата наоколо, докато не застанаха рамо до рамо с другарите си и не оформиха стройна бойна формация. Камъни, копия и огън полетяха към тях, но сега Франк имаше дисциплинирани войници, които го бяха скрили зад стена от бронз.

— Стрелци! — извика Франк. — Еякуларе фламас!

Не знаеше дали заповедта му ще проработи. Лъковете на зомбитата едва ли бяха в добро състояние. За негова голяма изненада обаче няколко десетки призраци пуснаха едновремено стрелите си. Остриетата на оръжията им пламнаха едновременно и посяха смърт в редиците на чудовищата. Циклопите паднаха, кентаврите рухнаха. Един телкин се разврещя от болка и започна да тича в кръг с горяща стрела в главата си.

Франк чу как някой зад гърба му се смее. Обърна се и не повярва на очите си. Нико ди Анджело се усмихваше!

— Така вече е по-добре! — викна той. — Нека ги нападнем!

— Кунеум формате! — извика Франк. — Напред с копията!

Армията зомбита се сгъсти в центъра и оформи нещо като чук, създаден, за да разбие редиците на врага. Те наведоха заплашително копия и тръгнаха напред.

Земеродните изкрещяха и започнаха да мятат камъни, а циклопите заудряха с юмруци по щитовете. Зомбитата обаче вече не се даваха лесно. Те имаха нечовешка сила и не отстъпваха и пред най-силните атаки. Скоро подът се покри с прах от съществата. Редицата копия разкъса врага като чифт масивни челюсти, които сдъвкваха с еднаква сила и великани, и змии, и адски хрътки. Стрелците свалиха грифоните от небето и предизвикаха хаос в основните редици на чудовищната армия около пропастта. Силите на Франк овладяха техния край от пещерата. Един от каменните мостове се срина, но чудовищата продължиха да прииждат по другия.

— Джейсън! — извика той. — Можеш ли да прелетиш с няколко легионери от другата страна? Врагът отляво е отслабен, виждаш ли? Използвай това!

— С удоволствие — усмихна се Джейсън.

Трима мъртви римляни се надигнаха във въздуха и прелетяха над пропастта. След това още трима се присъединиха към тях. Най-накрая самият Джейсън прелетя от другата страна и посече заедно с войниците няколко много изненадани телкини. Страх плъзна сред редиците на врага.

— Нико — нареди Франк, — вдигни още мъртви. Не ни достига численост.

— Това да искаш от мен — отвърна Нико и вдигна скиптъра на Диоклециан, който светна в лилаво.

Още призрачни римляни излязоха от стените, за да влезнат в битката.

От другата страна на пропастта емпусите не спираха да раздават заповеди на език, който Франк не разбираше, но смисълът им бе ясен. Опитваха се да повдигнат бойния дух на чудовищата и да ги подкарат по моста.

— Пайпър! — извика Франк. — Спри емпусите! Имам нужда от малко безредие!

— Мислех, че никога няма да поискаш — отвърна сладко тя, след което засипа демоните с обиди. — Гримът ти е размазан! Приятелката ти каза, че си грозна! Онази там се плези зад гърба ти!

Скоро вампирките се изпокараха и започнаха да се бият помежду си, забравили всякакви заповеди.

Легионерите пристъпиха напред, поддържайки напрежението. Трябваше да превземат моста преди Джейсън да се изтощи.

— Време е да ги поведа — реши Франк, вдигна меча си и се втурна в атака.