Реймънд Фийст - Пред вратите на мрака

— Може да са глупави — рече Гуламендис, — но не чак толкова.

Пъг изстреля нова светкавица от енергия и отвърна:

— Ако успеем да ги задържим десет-петнайсет минути, морските пехотинци от Ролдем ще са първите, които ще стигнат тук.

Гуламендис гледаше прииждащите демони.

— Мисля, че ще се окажат смазани от числено преимущество, ако не им помогнем.

— Ще им помогнем — заяви Пъг.

Гуламендис промълви някакво заклинание и се пресегна с невидима сила, за да обуздае най-едрия демон, който виждаше, а после го накара да нападне своя съсед. Не беше необходимо голямо усилие, та в битката да се включат и останалите раздразнени демони.

— Пъг, и да е имало някаква организация, изглежда, започва да се разпада. Бойните демони се връщат към старите си навици и започват да се бият помежду си за надмощие.

— Защо?

— Нямам представа. Но който и да властва над тези създания, изглежда, губи контрол.

Вече много демони се сражаваха помежду си, но останалите продължаваха да щурмуват малката сграда и Пъг бе принуден да прибегне до поредния енергиен лъч, за да ги отблъсне.

— Не мога да го правя още дълго. Твърде много са.

— Ако се нахвърлят едни върху други, ще трябва само да залостим вратата. — Укротителят на демони избра поредната жертва в тълпата и я насъска срещу друга до нея. В този момент илюзорният образ на дракона се разпадна.

— Аз бях дотук — въздъхна Ларомендис, който сякаш бе излязъл от транс. — Не ми останаха сили. — Извади пръчицата, до която не бе прибягвал, откакто бяха избягали от битката на Разпределителен свят, и я насочи към едно особено свирепо чудовище, което атакуваше вратата. Демонът рухна в конвулсии.

— Какво ли става долу? — изпъшка Пъг.

Амиранта се спотайваше в сенките, объркан от това, което ставаше пред него. Едва различаваше Джим Трепалото, притиснат до стената зад вратата, но единственият намек, че благородникът-крадец е там, бе странният начин, по който се отразяваше и помръдваше светлината. Ако задържеше достатъчно дълго поглед върху мястото, Амиранта можеше да различи човешки очертания между вратата и помещението.

Сетне погледът му се измести към сцената в средата на помещението и очите му се разшириха от почуда. Брат му Беласко лежеше неподвижно върху жертвения олтар, а Сандрина, Каспар и Магнус бяха коленичили пред него. Амиранта предположи, че странните им окови целят да им попречат да приложат уменията си, инак досега щяха да са се освободили.

Мъж с причудлив облик, с разчорлена коса и уста, пълна със страховити заострени зъби, изглежда, ридаеше от мъка пред проснатия Беласко и молеше неподвижното тяло да му даде някакви разпореждания. Още по-объркващ бе диалогът, който Амиранта чуваше да се води между две невидими същества. Надяваше се, че не си е изгубил ума, защото макар брат му да лежеше неподвижно на олтара, той долавяше ясно гласа му, а заедно с него и друг глас, с който брат му разговаряше.

Амиранта доближи безшумно Джим и когато забеляза, че той неволно се напряга, прошепна:

— Аз съм. Какво става?

Джим улови чародея за ръката, дръпна го в коридора и зашепна:

— Нямам представа. Този побъркан канибал вече пет минути говори с брат ти, макар тялото да не помръдва. Не зная чий е другият глас.

— Някой път ще ти обясня тайнството на демоничното обладаване, но сега нямаме време — рече Амиранта. — Можеш ли да убиеш този канибал, без да му позволиш да нарани приятелите ни?

— Лесно. Но защо?

— Защото ако той сбърка нещо, всички ще умрем.

— Основателна причина — кимна Джим и извади кинжал, който сякаш изникна от въздуха.

— Почакай — рече чародеят.

— Защо? — попита Джим. — Или го искаш мъртъв, или не. Кое от двете? Нашите приятели са като хипнотизирани, а брат ти изглежда безпомощен. Ако питаш мен, проблемът може да се реши с две бързи убийства.

— Де да беше толкова просто — въздъхна Амиранта. После посочи объркания канибал. — Защо е толкова смутен?

— Защото господарят му лежи на олтара и той не знае какво да прави — отвърна Джим. — Не разбирам много от магии, но ми е ясно, че понякога нещата могат да се объркат. Ако този зъл копелдак на олтара е допуснал грешка, защо да не се възползваме от нея и да сложим край?

— Не можем да сложим край — отвърна Амиранта. — Поне засега. Слугата канибал е объркан, защото в тялото има две същества!

— Две същества? — прошепна Джим. — Какво означава това?

— Означава, че моят видиотен брат е призовал демон, който се опитва да обсеби тялото му. И сега двамата се борят за надмощие!