Реймънд Фийст - Пред вратите на мрака

Всеки или всички до един можеха да пристигнат за минути. За целта обаче трябваше някой от групата да използва цуранската сфера, за да се върне на Острова на чародея, където една кратка заповед щеше да даде ход на пълномащабна операция за завладяването на крепостта.

Стига да имаше такъв човек.

Джим се промъкна в сградата и заслиза по витата стълба, която започваше като дупка в пода. Опираше с една ръка стената отляво, а с другата придържаше наметалото плътно загърнато. Дрехата спъваше и затрудняваше движенията му, а той държеше да се спусне долу колкото се може по-скоро, без да вдига шум.

Измина пет пълни кръга и предполагаше, че е на около трийсет стъпки под земята, ала дъното все още не се виждаше. След още десет видя светлина и когато най-сетне стигна края на стълбата, прецени, че е на около сто и петдесет стъпки дълбочина. „Страхотно катерене ще е нагоре“, помисли си с въздишка. Особено ако го преследваха.

Намираше се в просторна стая с каменни стени. „Поредната проклета кешийска крепост“, рече си той. Това приключение бе започнало на подобно място на едно плато, наречено Гробницата на обезверените, а ето че сега се бе озовал на още по-далечно и опасно място.

Само един от четирите тунела, които започваха оттук, бе осветен. Естествено бе да избере него.

Тунелът бе облицован с древни камъни, сухи и покрити с прах, но на пода имаше пресни следи от множество крака. Джим все още нямаше представа какво е това място и защо лудият магьосник Беласко и неговите демони слуги са решили да го използват за своя крепост, но подозираше, че истината няма да му се понрави.

Когато стигна края на тунела, се поколеба. После надникна в помещението и повдигна учудено вежди.

Видя древен олтар, целия опръскан в кръв. Пред него бяха коленичили трима души, оковани във вериги: Каспар, Сандрина и Магнус.

Е, поне още бяха живи.

Върху олтара лежеше проснат самият Беласко, със затворени очи. Мъртъв, в безсъзнание или заспал — Джим нямаше как да прецени.

От другата страна на олтара се бе изправил строен мъж с жилесто тяло, гол до кръста. Гърдите му бяха изрисувани в татуировки на някакъв клан, зъбите му бяха изпилени като шипове. Джим никога не бе виждал шаскахански канибал, но веднага се сети, че този е точно такъв: шаскаханските канибали се славеха с пристрастието си към тъмната магия.

Само че този път магията, изглежда, не целеше да убие тялото на олтара, а по-скоро да го съживи. След като напевът утихна, шаскаханецът се пресегна и разтърси леко Беласко.

— Господарю? — прошепна той достатъчно силно, за да го чуе и Джим.

— Да, слуга мой? — отекна глас сякаш отникъде.

— С нас ли си отново? — попита мъжът. Изглеждаше изплашен.

— Още не — дойде отговорът.

— Какво трябва да сторя? Пленихме тези, които дойдоха, както ни нареди. Докарахме ги тук, оковани във вериги, които спират тяхната магия. — Погледна към Сандрина, Магнус и Каспар. — Ще помогне ли, ако пролеем кръвта им?

— Нищо не може да помогне — отговори сухо гласът.

И тогава се намеси втори глас, и той звучеше така, сякаш ветровете на ада му придаваха сили.

— Пуснете ме да изляза! — заповяда гласът и тялото върху олтара се разтърси, а шаскаханецът се дръпна изплашено назад.

Джим се спотаи в сенките. Чудеше се какво да направи.

Ямата изригна.

Във въздуха над нея бликна стълб от зеленикава енергия и Пъг и останалите бяха запокитени на земята. Ярката светлина разцепи мрака като гневна светкавица, трясъкът беше оглушителен.

— Богове! — възкликна Брандос. — Какво е това?

Пъг настръхна от нарастващата концентрация на зла сила и повтори:

— О, богове, наистина какво? — От земята под краката им продължаваше да се надига оглушителен тътнеж, придружен със силни трусове. — Това е призоваване!

— Какво? — попита Гуламендис. — Никога не съм виждал нещо подобно.

— И аз — добави Ларомендис. Таределът бе открил брат си, Амиранта и Брандос, докато Пъг разговаряше с Джим. Пъг тъкмо бе приключил с краткия си разказ, когато ямата изригна.

Пъг се обърна към Брандос и рече:

— Вземи това. — Подаде му цуранската сфера и продължи: — Натисни копчето и ще се озовеш в крепостта на Острова на чародея. Там ще те очаква един магьосник, Паскал. Кажи му да донесе всичко. Той знае какво трябва да направи.

— Няма — възрази Брандос и погледна към Амиранта. — Ако не съм тук да му пазя гърба, ще си строши главата.

Амиранта взе сферата от Пъг и я пъхна в ръцете на Брандос.