Реймънд Фийст - Пред вратите на мрака

Амиранта затвори очи, сякаш не можеше да повярва на ушите си. После въздъхна и рече:

— Докато не го предадеш, нали?

— Разбира се.

— Значи ако те убия — каза Амиранта, — демонът в теб ще получи свобода, но ако те оставя жив, рано или късно ще умреш, тъй като не можеш да се грижиш за себе си. Освен ако не ми разкриеш плановете си.

— Засега не съм склонен.

Амиранта забеляза, че Магнус и Сандрина се размърдват, и каза:

— Като стана дума за Сиди…

— Да? — попита Беласко.

— Той е мъртъв.

— Жалко — рече Беласко.

— Защо? Ти го мразеше.

— Понеже исках аз да го убия. Майка ни може да беше зла вещица, но ни беше майка.

— Е, след като се запознах и с трима ви, мога да си представя що за стока е била тя — подметна Каспар.

— Кой е този? — попита Беласко. — Виждал съм го и преди, но непрестанно се мести.

— Каспар, някогашен херцог на Оласко, сега генерал в армията на Мубоя.

— Добре дошъл, генерале, макар че се съмнявам да ми желаеш доброто.

— Прав си — съгласи се Каспар. — Дошли сме да те убием.

— Както винаги все убийства са ви в главите. — Последва нов изблик на зъл смях.

— Сега какво ще правим? — обърна се Каспар към Амиранта.

Но вместо него отговори Беласко:

— Ще чакате докато реша какво ще е най-добро за интересите ми.

Пъг довърши поредното заклинание.

Демони с всякакви форми и размери бяха отхвърлени назад и Пъг извика:

— Става нещо лошо.

— Какво? — викна на свой ред Гуламендис над глъчката.

— Не съм сигурен, но усещам нещо странно.

Ларомендис бе толкова изтощен, че едва се държеше на крака. Допреди малко бе поддържал една от най-големите илюзии, които бе успявал да създаде. Беше използвал заклинания, прегради и зловещи създания, за да удържа демоните достатъчно, та Пъг да успее да ги обстрелва с мощни потоци от енергия.

Един глас отзад попита:

— Имате ли нужда от помощ?

Пъг се обърна и на лицето му се изписа облекчение. Зад гърба му бе застанал Магнус.

— Ще имаш ли сили?

Магнус кимна.

— Използваха срещу мен и Сандрина удържаща магията мрежа, но въздействието й вече отслабва. — Той присви очи и добави: — Освен това съм доста ядосан.

Магнус застана между Гуламендис и Пъг, протегна ръце и изстреля взрив от алена енергия, който се понесе като вдигната от буря вълна. Десетки демони, различни по размери и вид, полетяха назад. Тези най-отзад изпопадаха обратно в ямата, откъдето бе бликнал стълбът от зеленикава енергия.

Викове зад демоните ги накараха да се обърнат към новата заплаха, която ги приближаваше. Озарени от изумруденото сияние, което хвърляше енергийният стълб, към тях се носеха ролдемските морски пехотинци и броните им хвърляха зловещи отблясъци. Обучени да се бият на суша и море, те бяха най-опитните войници в цялото Кралство. Атаката бе предвождана от мъж, чиято момчешка усмивка сега бе изчезнала. Джоми Килару, сега рицар от Кралския ролдемски двор и капитан на Специалните служби на краля, крещеше с вдигнат високо меч, който миг по-късно стовари върху главата на изправилия се на пътя му демон.

Пъг въздъхна облекчено.

— Триста ролдемски морски пехотинци ще ги задържат достатъчно, докато останалите се прехвърлят тук, което ще стане за броени минути.

Сякаш за да подкрепи думите му, отекнаха нови викове, възвестяващи появата на Тад, друг от осиновените внуци на Пъг, който водеше отряд отбрани воини от армията на крондорския принц. Заповедите им бяха съвсем прости: да изтребват всички демони наред.

Пъг се обърна към Магнус:

— Пази си силите. Може скоро да ни потрябват. Как са Сандрина и Каспар?

— Живи са — отвърна Магнус. — Беласко е в безсъзнание и се бори с някакъв демон, който се опитва да завладее тялото му. — Вдигна ръка, преди баща му да успее да зададе въпрос. — Сигурен съм, че Амиранта ще ти обясни всичко това по-късно, но за момента е достатъчно да знаеш, че ако Беласко изгуби тази битка, към нашия свят ще си пробие път някакво зло създание на име Дахун.

— Дахун! — повтори Гуламендис. — Той е един от кралете в демонското царство и ако успее да се прехвърли тук, ще е нужна силата на всички ни, за да го удържим. — Поклати неуверено глава. — Не зная дали двамата с Амиранта ще успеем да го прогоним обратно в Петия кръг.

— До няколко минути ще разполагаме с още няколко магьосници — заяви Пъг.

— Е, това би трябвало да стигне — отвърна изтощеният Ларомендис.

— Да — съгласи се брат му. — Ако успеете да го изтощите, ние с Амиранта ще можем да го върнем там, откъдето е дошъл.