Онзи преглътна, ококорил очи.
— Ясно, господарке Кара.
— Така е по-добре. А сега отговори на въпроса на Майката Изповедник.
— Плановете ми бяха каквито вече казах: да убия Ричард Рал и теб.
— Кога Джаганг ти заповяда това?
— Преди около две седмици.
Ето какво било. Не беше изключено Джаганг да е загинал в Двореца на пророците, когато Ричард го унищожи. Поне така се надяваха. Може би е дал заповедите си, преди да умре.
— Друго? — попита Калан.
— Няма друго. Трябваше да използвам таланта си, за да се вмъкна тук и да убия и двама ви, това е.
Кара го изрита в счупеното ребро.
— Не лъжи!
Калан леко избута Кара назад и коленичи край давещия се, едва дишащ младеж.
— Марлин, не бъркай непредразположеността ми към мъченията с липса на решителност. Ако не започнеш да отговаряш на въпросите ми изчерпателно — прошепна тя, — ще отида на дълга разходка, после на вечеря и ще те оставя насаме с Кара. Каквато си е луда — сам-самичък с нея. И после, когато се върна, ако все още се дърпаш, ще използвам и моята сила върху теб, дори не можеш да си представиш колко по-зле ще се чувстваш. Кара не се и доближава до онова, което аз мога да ти сторя. Тя използва магията и съзнанието ти. Аз ги унищожавам. Това ли искаш?
Той поклати глава, притискайки ребрата си с ръце.
— Моля те — започна с прекършен глас, по бузите му отново потекоха сълзи, — недей. Ще отговоря на въпросите ти, но всъщност не знам нищо. Император Джаганг ме навестява в сънищата ми и ми казва какво да правя. Знам какво ще последва, ако се проваля. Правя каквото ми е заповядано. — Той млъкна, за да простене. — Каза ми да… да дойда тук и да убия и двама ви. Да намеря войнишка униформа и оръжия и да дойда да ви убия. Той използва магьосници и вещици, за да изпълняват заповедите му.
Калан слушаше втрещена. Марлин сякаш отново се бе превърнал в момчето, на което й приличаше преди. Нещо липсваше, но тя не можеше да разбере какво. На повърхността нещата се връзваха — Джаганг изпраща убиец. Но нещо в дълбочина се пропукваше. Тя се приближи до страничната маса с лампа в ръка и приседна на плота. Застанала с гръб към Марлин, разтърка пулсиращите си слепоочия.
Кара се приближи към нея.
— Добре ли си?
Калан кимна:
— Просто тази тревога ми причинява главоболие, това е.
— Може би ако Господарят Рал те целуне, ще се оправиш.
Калан се засмя тихичко на загрижената гримаса на Кара.
— Сигурно ще има ефект. — Тя размаха ръце във въздуха, сякаш за да прогони комар, опитваше се да се пребори със съмненията си. — Нещо не се връзва.
— Това, че пътешественикът по сънищата се опитва да убие своя враг, не се връзва?
— Ами помисли. — Тя хвърли поглед през рамо и видя Марлин, притискащ ребрата си, да се люлее на пода. Очите му, дори когато бяха изпълнени с ужас, и дори когато — както в случая — не гледаха към нея, по някаква причина караха кожата й да настръхва. Тя се извърна към Кара и сниши глас: — Джаганг със сигурност е знаел, че сам човек, пък бил той и магьосник, би се провалил в изпълнението на подобна задача. Ричард би разпознал родения с дарба, освен това тук има твърде много хора, готови във всеки един миг да убият евентуален нападател.
— И все пак, ако притежава дарба, убиецът има шанс.
— На Джаганг му е все едно дали въпросният му подчинен ще бъде убит. Той разполага с още безброй други, готови да изпълнят всяка негова заповед.
Мислите на Калан се лутаха в търсене на смисъл под булото на разяждащото съмнение.
— Дори Марлин да успее да убие неколцина с магията си, пак ще останат твърде много. Цяла армия сбързове не успя да надвие Ричард. Той може да види заплахата в родения с дарба. Макар да не знае как да управлява магията си — също както ти не знаеш как точно контролираш магията на Марлин, освен че му причиняваш болка с нея, Ричард поне ще бъде нащрек.
Това никак не се връзва. Джаганг далеч не е глупав. Сигурно има още нещо. Вероятно крои някакъв план. Нещо повече от онова, което виждаме.
Кара сключи ръце зад гърба си и си пое дълбоко дъх. Обърна се.
— Марлин.
Той вдигна глава и я погледна с очакване.
— Какъв беше планът на Джаганг?
— Да ме накара да убия Ричард Рал и Майката Изповедник.
— И друго? — попита Калан. — Какво друго включваше планът му?
Очите му се навлажниха.
— Не знам. Кълна се. Казах ви всичко, което той ми нареди. Трябваше да се сдобия с войнишка униформа и оръжия, за да изглеждам тукашен и да мога да се приближа повече. А после да убия и двама ви.
Читать дальше