Тери Гудкайнд - Храмът на ветровете

Кара премести тежестта на другия си крак, жестокият блясък угасна в очите й.

— Може би Ричард единствен разбира принципите на добрите духове — че не може да обичаш истински, докато не простиш и най-тежките престъпления, извършени срещу теб.

При тези думи Калан почувства как лицето й пламва. Никога не бе се замисляла, че една Морещица е възможно в такава дълбочина да прониква в проблемите на състраданието.

— Дена приятелка ли ти беше?

Кара кимна.

— А сърцето ти прости ли на Ричард, че я уби?

— Да, но това е различно — призна Кара. — Знам какво чувстваш към Дена. Не те коря. На твое място и аз бих изпитвала същото.

Калан отмести поглед.

— Когато казах на Дена — на духа й, — че не мога да простя, тя отвърна, че разбира и че вече е получила единствената прошка, от която има нужда. Призна ми, че обича Ричард — че го обича дори в смъртта.

Също както Ричард бе видял в Калан жената отвъд магията, бе видял и в Дена личността, скрита в зловещото същество на Морещица. Калан можеше да разбере как се е чувствала, когато е срещнала човек, приемащ я такава, каквато е.

— Може би да получиш прошка от човека, когото обичаш, е единственото нещо на този свят, за което си струва да се живее. Единственото, което може да изцери истински сърцето и душата ти.

Калан проследи с поглед пръста на Кара, плъзгащ се по релефа на издълбано в периферията на масата листо.

— Но не бих простила на човек, който е причинил болка нему.

— А на мен?

Калан вдигна очи.

— За какво?

Кара стисна Агиела си. Калан знаеше, че това е болезнено — част от парадокса да си причиняващият болка.

— За това, че съм Морещица.

— Защо трябва да ти прощавам това?

Кара отмести поглед.

— Защото ако Мрачният Рал бе заповядал на мен, а не Дена, да се заема с Ричард, щях да проявя не повече милост от нея. Също както и Бердин или Райна, или която и да е от останалите.

— Казах ти, духовете разграничават намерението от действието. Аз също. Не можеш да бъдеш държана отговорна за нещо, сторено от други. Поне не повече от отговорна за това, че съм се родила Изповедник. И не повече от вината на Ричард, че жестокият Мрачен Рал е негов баща.

Кара все още не повдигаше глава.

— Дали някога ще ни повярваш искрено?

— Вие вече доказахте себе си — както пред Ричард, така и в моите очи. Вие не сте Дена, не носите отговорност за нейните решения. — Калан изтри с пръст струйка кръв, стичаща се по бузата на Кара. — Кара, ако не ти вярвах, ако не вярвах на всички ви, щях ли да позволя Бердин и Райна, на две от вас, да останат насаме с Ричард точно в този момент?

Кара пак погледна Агиела на Дена.

— В битката с „Кръвта на братството“ видях как се би Господаря Рал, също както и хората от града. Да си Морещица, означава да разбираш, че понякога се налага да не проявяваш милост. Макар да не си Морещица, не го разбираш. Ти си истински страж на Господаря Рал. Единствената жена, която познавам, достойна да носи Агиел.

Макар че за теб това може би звучи осъдително, в моите очи е истинска чест. Неговата крайна цел е да защитава нашият господар.

Калан й се усмихна искрено. Беше започнала да я разбора по-добре, отколкото досега. Запита се каква е тази жена отвъд прозвището си, преди да бъде обучена за Морещица. Ричард й бе споменал, че обучението на Морещиците е ужас, далеч надвишаващ изпитания от него.

— И в моите очи също, защото Ричард ми го даде. Аз съм негов защитник, както и ти. Това ни прави сестри на Агиела.

Кара се усмихна одобрително.

— Това означава ли, че си готова безпрекословно да се подчиняваш на заповедите ни? — попита Калан.

— Ние винаги изпълняваме заповедите ви.

Калан поклати глава и се усмихна уморено.

Кара кимна към мъжа на пода.

— Той ще отговори на въпросите ти, както вече ти обещах, Майко Изповедник. Няма да упражнявам върху него уменията си повече, отколкото е необходимо.

Калан я стисна за ръката с мъка и съчувствие към порочната роля, в която други бяха блъснали живота на тази жена.

— Благодаря ти, Кара.

Калан се съсредоточи върху Марлин и настоящия проблем.

— Да опитаме пак. Какво беше планирал?

Той й хвърли гневен поглед. Кара го срита с ботуша си.

— Отговаряй честно или ще се наложи да потърся някои уютни, приятни местенца за Агиела си в тялото ти. Ясно?

— Ясно.

Кара се наведе, размахала Агиела пред лицето си.

— Ясно, господарке Кара.

Внезапната заплаха, прозвучала в гласа й, сякаш заличи всичко, казано от нея до момента. Тонът й стресна дори Калан.