Тери Гудкайнд - Храмът на ветровете

— И затова ли го провокираше? За да го накараш да те нападне с магията си?

Кара избърса кръвта от дълбок прорез на бузата си — рана направена й от Марлин, когато я бе ударил и запратил в библиотеката. Пристъпи напред.

— Да. — Облиза бавно кръвта от ръката си, втренчена в очите на Калан. — Една Морещица не би могла да вземе магията на даден човек, докато онзи не я нападне със силата си.

— Мислех, че се страхувате от магия.

Кара приглади ръкава на кожената си дреха надолу по ръката си.

— Да, така е, освен ако човек не възнамерява да ни нападне с нея. Тогава тя става наша.

— Винаги си твърдяла, че не знаеш нищо за магията, а ето че контролираш неговата? Можеш ли да я използваш?

Кара хвърли поглед на гърчещия се на пода мъж.

— Не. Поне не така, както я е използвал той. Но мога да я обърна срещу него — да го нараня със собствената му магия. — Тя сбърчи чело. — Понякога можем да усетим част от магията на другия, но не я разбираме така, както я разбира Господарят Рал. Следователно и не можем да я използваме. Можем само да причиняваме болка с нея.

Калан не можеше да приеме подобно противоречие.

— Как така?

Беше изумена от приликата между абсолютно безизразното лице на Кара и лицето на един Изповедник — изражението, на което я бе учила майка й, — по което не можеше да се разпознаят вътрешните чувства спрямо онова, което е нужно да се направи.

— Съзнанията ни са свързани — обясни Кара — чрез магията. Така аз разбирам какво мисли той, когато е решил да ме нарани или да ми се противопостави, или да не се подчини на заповедите ми, защото това противоречи на желанията ми. Щом веднъж сме свързани с някого чрез съзнанието му благодарение на неговата магия, желанието ни да го нараним прави възможно това да се случи. — Тя погледна Марлин. Изведнъж той нададе нов вик на болка. — Виждаш ли?

— Да. А сега спри. Ако откаже да ни отговори, тогава можеш да направиш каквото трябва, но няма да допусна да бъде правено нещо, което няма връзка със защитата на Ричард.

Калан премести очи от измъченото тяло на Марлин към студените сини очи на Кара. Заговори, преди да осъзнава какво прави.

— Познаваше ли Дена?

— Всеки познава Дена.

— Тя колкото теб ли беше добра в… в измъчването на хора?

— Колкото мен? — през смях възкликна Кара. — В тази работа нямаше по-добра от Дена. Точно затова тя беше любимка на Господаря Рал. Направо не бяха за вярване нещата, които можеше да причини на човек. Представяш ли си, можеше… — Кара погледна към Агиела на врата на Калан — Агиела на Дена — Кара изведнъж разбра какво се крие във въпросите на Калан. — Но това беше отдавна. Бяхме свързани с Мрачния Рал. Правехме онова, което ни се заповядваше. Сега сме свързани с Ричард. Никога не бихме му причинили нещо лошо. Готови сме да жертваме живота си, за да предпазим Господаря Рал. — Гласът й се сниши в шепот. — Господарят Рал не само уби Дена. Той й прости за онова, което тя му стори.

Калан кимна:

— Да, знам. Но аз не съм й простила. Макар да разбирам, че го е правила, защото така е била обучавана, по заповед, и че духът й помогна и на двама ни, макар да ценя жертвата, която направи за наше добро, сърцето ми не може да й прости ужасяващите неща, които е причинила на мъжа, когото обичам.

Кара се вгледа продължително в очите на Калан.

— Разбирам. Знам, че ако ти нараниш Господаря Рал някакъв начин, аз също не бих ти го простила. Нито ще можеш да се надяваш на милостта ми.

Калан задържа погледа на жената в своя.

— Както и да е. Казано е, че за една Морещица няма по-ужасна смърт от тази, причинена от Изповедник.

Устните на Кара се разтегнаха в бавна усмивка.

— И аз така съм чувала.

— Цяло щастие е, че сме от една и съща страна на барикадата. Както вече споменах, има неща, които няма и не мога да простя. Обичам Ричард повече от самия живот.

— Всяка Морещица знае, че най-жестоката болка идва от онзи, когото обичаш.

— Ричард никога няма да изпита подобна болка.

Кара явно внимателно обмисляше думите й.

— Мрачният Рал не се страхуваше от подобна болка. Той никога не бе обичал жена. А Господарят Рал обича. Забелязала съм, че където е намесена любовта, нещата често се променят.

Ето значи какво било.

— Кара, не бих могла да причиня на Ричард болка, по-голяма от тази, която ти би могла да му причиниш. Преди това бих дала живота си. Обичам го.

— Аз също — отвърна Кара. — Макар и по различен начин. Но не по-малко страстно. Господарят Рал ни освободи. Всеки друг на негово място би ни избил до крак. Вместо това той ни даде възможност да оправдаем очакванията му.