Дж. Уорд - Сенките

- Приличаш на Дядо Коледа.

И с тези думи си тръгна.

Ай Ем остана там известно време, въпреки че неравният ръб на джакузито и мраморната издатина се впиваха в задника му, сякаш някой го налагаше с пръчка.

Едва ли имаше по-тъжен коментар за цялата ситуация от това, че Трез мислеше повече за погребението, отколкото за церемонията по обвързването.

За миг се поколеба дали да не отмени своята... среща. Или каквото и да бе това с майкен. Ала какво му пречеше да чака край телефона в нейната компания?

Нейната гола компания.

Изправи се, отиде до умивалника и взе самобръсначката с осемстотин ножчета, за да сложи край на приликата си с Дядо Коледа. От вината, която изпитваше, задето отиваше да прекара няколко часа, правейки секс, докато брат му страдаше по този начин, му се повдигаше.

Целият му живот бе преминал в служба на Трез и да мисли за себе си и какво иска той , бе, като да раздвижи крайник, който бе прекарал десетилетия наред в гипс - неловко, несигурно, малко вероятно да издържи тежестта му.

Ала той се чувстваше почти като Трез - сякаш разполагаше с ограничено време, за да се наслади на онова, което имаше, преди всичко да се промени, и то не към по-добро.

Трез може и да не искаше да мисли за това, но времето, в което трябваше да си оправи сметките със с’хийб, щеше да настъпи, независимо дали си го признаваше, или не. Родителите им вече бяха лишени от положението и богатствата, които бяха получили, задето бяха продали сина си на кралицата. Там вече нямаше нищо, с което да ги изнудват - дори майка им и баща им да бъдеха измъчвани и убити (възможност, която беше спомената преди девет месеца), това с нищо нямаше да повлияе нито на него, нито на Трез. С’хийб трябва да го бяха осъзнали, защото тази заплаха не бе повторена повече.

Невъзможно бе да се разстроиш особено заради някой, който е допуснал да бъдеш превърнат в пленник за цял живот само за да се издигне в обществото.

Едно обаче Ай Ем знаеше със сигурност. С наближаването на момента за ритуала на обвързването кралицата щеше да удвои усилията си. Което означаваше, че двамата с Трез трябваше да си пазят гърбовете. Вероятно нямаше да е зле да му намекне да започне да планира срещи близо до вкъщи. За предпочитане - в самото имение.

Мамка му, на Трез това изобщо нямаше да му хареса.

- Хммм.

Когато Трез измърка, Селена се обърна в дрешника. Беше се материализирал зад нея и се подпираше на касата на вратата, скръстил ръце на кръста си.

- Здравей - каза тя.

- Страшно ми харесва тоалетът ти.

- Аз съм гола.

- Именно.

Пристъпи напред, завъртя я към себе си и я притегли.

- Искам те.

Целувката му беше властна, бедрата му се притиснаха в нея, възбудата му красноречиво говореше, че ще закъснеят.

Селена се засмя и побутна яките му гърди.

- Не трябваше ли да сме при бижутера след половин час?

- Кой го е грижа!

Сякаш тя щеше да откаже!

Обви ръце около врата му и се отпусна... или поне толкова, колкото й беше възможно. Дори и с таблетките, от които беше взела две дози, ставите я боляха навсякъде, битката на тялото й достигаше момента, в който и умът бе принуден да се включи в нея, усещанията вече не бяха плод на параноя, а истинска, настойчива реалност.

Добрата новина? Желанието, което изпитваше, бе толкова силно и всепоглъщащо, че заглушаваше всичко друго.

Трез я вдигна на ръце и я отнесе в леглото. Сложи я по гръб и я целуна дълбоко; ръцете му милваха гърдите й, палците му подръпваха зърната й, тазът му се притискаше в нея и отново се отдръпваше. Когато Селена започна да се гърчи под него, той се откъсна от устните й и бавно пое надолу по тялото й, поспирайки за миг, за да я близне или засмуче ту тук, ту там, на път към женствеността й.

В мига, в който устните му достигнаха целта си, Селена изкрещя името му и се разтвори за него, отдавайки се на усещането от ласките му върху сърцевината си. Оргазмът бе прекрасен низ от потръпвания, наслада, която вибрираше в тялото й и го изпълваше.

И през цялото време Трез я гледаше, вдигнал очи от мястото, където се намираше, стиснал гърдите й в шепи.

Селена очакваше той да спре, за да й остави време да се облече.

Но не. Той продължи, езикът му се плъзгаше до върха на женствеността й, описваше кръгчета около него, давайки й всяка възможност да види какво прави с нея, почти демонстративно.

Забила юмруци във възглавниците, Селена се изпъна, отдавайки се на горещината и възбудата от всичко това.

А Трез все така не спираше.