Дж. Уорд - Сенките

- Нито пък аз.

В последвалата тишина той за пореден път трябваше да се изправи срещу факта, че няма нищо, с което да се бори, никого, на когото да се разкрещи, никого, когото да прониже с камата си, за да спре всичко това.

- Искаш ли да слезем при доктор Джейн? - попита я.

- Предпочитам да ми отговориш.

Трез взе ръцете й в своите.

- Ако това ще ти донесе душевно спокойствие, тогава, да, добре. Обещавам ти, че... - Господи, не можеше да го изрече на глас. - Че ще продължа.

Лицето, раменете, цялото й тяло се отпуснаха от облекчение.

- Благодаря ти. Това наистина помага. Не можеш да си представиш колко много ми помага в този миг.

Той я целуна нежно, а после се изправи и отиде в дрешника. Нямаше представа какво си облича, но покри тялото си и дори се сети да си сложи дезодорант. Когато се върна в стаята, имаше чувството, че някой беше изстъргал вътрешността на стомаха му.

- Готова ли си да отидем в клиниката?

Селена се огледа из стаята, сякаш търсеше нещо. А може би просто се опитваше да отложи неизбежното още мъничко.

- Съжалявам за прозореца ти - рече тя.

- Няма нищо. Капакът все още си е на мястото, той ще спре студа и вятъра.

- И за лампата.

- Сякаш ме е грижа.

Тя кимна и се изправи. Носеше впити черни дънки и широка бяла блузка... и Трез бе поразен от това, колко добре изглеждаше в обикновени дрехи, а не в официалните одежди на Избраниците. И интересно, речникът й също се променяше, ставаше по-разговорен.

По дяволите, помисли си... колко би му харесало да има деца от нея.

* * *

Пътят до клиниката сякаш бе безкраен и Селена не бе сигурна дали това е хубаво, или лошо. От една страна, беше готова да чуе новините, каквито и да бяха те, така че да може да се подготви. От друга, не би имала нищо против поне още мъничко да остане в неведение.

Трез нито за миг не пусна ръката й, дори докато въвеждаше различните кодове или когато трябваше да вървят един след друг през склада. Докато крачеха по коридора към кабинета на доктор Джейн, Селена си мислеше за всички стаи, в които биха могли да влязат, вместо онази, към която отиваха.

Когато стигнаха до стаята за прегледи, тя вдигна поглед към Трез.

- Не бих могла да го направя без теб.

Той се наведе и докосна устните й със своите.

- Добрата новина е, че не се налага.

Заедно, двамата прекрачиха в болничното помещение и начаса Селена усети, че й е трудно да диша, връхлетяна от миризма на химикали и ярка светлина. Почувства се още по-зле, когато доктор Джейн и Мани вдигнаха глави от компютъра на бюрото и си лепнаха еднакви професионални усмивки.

- Лоши новини, а? - каза, а когато и двамата лекари започнаха да увъртат, ги прекъсна: - Моля ви. Имайте достатъчно уважение към мен и времето ми, за да не си хабите думите, опитвайки се да подсладите истината. Искам да знам какво ви е казало тялото ми.

- Забелязахме някои промени в ставите. - Доктор Джейн отстъпи назад. - Навсякъде, където направихме снимки.

Сякаш я удариха в слънчевия сплит. Въпреки че бе очаквала точно такъв отговор.

Двамата лекари се редуваха да обясняват разни неща, а Трез кимаше. Тя обаче бе приковала очи в компютърния екран, върху който бяха изведени две снимки за сравнение: едната бе направена след последния й пристъп, а другата - преди няколко часа. Разделяха ги само два дни, ала сега между костите в ставите имаше сива мъгла.

- Сякаш отново се активизира - каза доктор Джейн. - Може би тялото ти го удържа.

- Докога? - попита Трез.

- Нямаме представа. - Мани се протегна и се заигра с контраста на монитора, сякаш търсеше нещо. - Бихме те посъветвали през следващия ден да идваш за нови снимки на всеки шест часа. Така ще разберем дали нещата продължават да се променят.

- В момента изпитваш ли болка? - попита доктор Джейн.

- Не.

- Защото можем да ти дадем нещо, което да я облекчи, ако се наложи.

- Има ли някакви лекарства, които можем да опитаме?

Прескъпа Скрайб Върджин, умът й като че ли беше изключил.

- Обсъдихме го. - Мани хвърли поглед към Джейн. - И се озовахме в задънена улица.

Доктор Джейн пое от там:

- Едно от нещата, които обмисляхме, са противовъзпалителни. Оралните стероиди биха били проблематични, защото те потискат имунната система, а не е ясно до каква степен именно защитните сили на организма ти спомагат за забавянето на следващия пристъп.

- Нивото на белите ти кръвни телца е много високо - обади се Мани. - Така че в момента определено протича някакъв процес.

- А стероидни инжекции в ставите, дори и ако се ограничим само с най-големите, биха били частично решение. - Джейн прокара пръсти през късата си коса. - Изглежда логично да започнем с нестероидни противовъзпалителни.