Дж. Уорд - Сенките

Трез я притисна до сърцето си и я замилва по гърба.

Ето че истината беше излязла наяве. Злото, което се бе опитвала да потули и замаже, беше разкрито, защото бе искала да бъде достойна жена, а не жалкото, обсебващо проклятие, каквото беше в действителност.

И все пак Трез все още беше с нея. Застанал душа до душа, плът до плът, непоколебим, твърдо решен да я обича през всичко това.

Постепенно Селена усети ударите на сърцето му.

Туп. Туп. Туп.

Толкова равномерни и силни.

Тя потрепери, докато си поемаше дъх, и се облегна назад. Трез избърса с палци сълзите под очите й, а тя каза задавено:

- Леле, това мина добре, а?

ПРИ ДУМИТЕ НА СЕЛЕНА ТРЕЗ СЕ РАЗСМЯ И ТЯ СЕ УСМИХНА.

И двамата бяха в ужасно състояние - нейното лице бе подпухнало и зачервено от крясъците и плача, неговата ръка кървеше от парченцата стъкло, които го бяха порязали, телата им трепереха, когато се изправиха на крака.

- Наистина ли си упражнявала всичко това? - попита той, отмятайки косата й назад.

- О, да. В продължение на часове.

Отведе я до леглото и я сложи да седне, настанявайки се до нея... преди и двамата да бяха паднали на осеяния с парченца стъкло под.

- И как протече този разговор в главата ти?

Селена посегна към кутията с кърпички до будилника. Предложи му една, а после извади друга за себе си. След като и двамата се изсекнаха, тя отново си пое дълбоко въздух.

- Разви се прекрасно. Ти беше трогнат от моето великодушие. Смирен пред чистотата на любовта ми. А когато се просълзих, беше като в „Безсъници в Сиатъл“... не като това тук.

Когато тя посочи лицето си, Трез я притегли към себе си и я целуна.

- По-красива си отвсякога.

Селена направи физиономия.

- О, я стига. Току-що ти казах, че искам да прекараш остатъка от живота си във въздържание.

- Нищо не би могло да ме зарадва повече.

- Трез, бъди сериозен. Това беше адски гадно от моя страна.

- Мислиш ли, че аз бих постъпил по-различно? - Той сви рамене. - Човече, ако знаех, че ще умра, нямаше да искам дори да погледнеш друг мъж... камо ли пък да бъдеш гола с него. - Той потръпна от отвращение, представяйки си този кошмар. - О, мамка му, не. По никой начин.

- Наистина ли?

- Абсолютно. Напълно.

Селена погледна към килима и по лицето й се разля най-красивата усмивка.

Господи, прекрасно бе да мислят по един и същи начин.

А после лицето й помръкна.

Възцари се мълчание и Трез имаше чувството, че се досеща накъде бяха поели мислите й.

- Животът може да бъде много дълъг - каза тя. Сякаш си представяше времето, което го очакваше занапред... и как би могло да се промени всичко.

- Така е. - На Трез му се струваше, че през последните две нощи бе преживял поне три живота. - Ала паметта ми е по-силна от времето. Когато става дума за теб, паметта ми ще бъде безсмъртна.

- Ако все пак се случи... - Селена се прокашля. - Ако все пак срещнеш друга, искам да знаеш... че бих те разбрала. Обичам те твърде много, за да те виня за това.

- Няма да се случи.

Селена си извади друга кърпичка, но не я използва. Вместо това сгъна тънкото квадратче през средата. А после още веднъж. И още веднъж.

- Не искам да живееш като вкаменен в свое собствено гробище - заяви тя най-сетне. - Предполагам, че това се опитвам да ти кажа. Страхът ми е да не бъда завинаги пленена в тялото си, уловена като в капан. Боя се да не би в скръбта ти с теб да се случи същото. Да, признавам си, има част от мен, на която й се иска да наведеш глава и да оставиш годините да отминават покрай теб, но има и друга, по-голяма част, която не иска да се озовеш в подобен затвор. Предполагам... това, което се опитвам да кажа, е, че ако някога се почувстваш виновен, задето нещо ти се е сторило забавно, или пък хапнеш ястие, което ти хареса, или пък има филм, който искаш да гледаш, или си щастлив заради подаръка, който някой ти е направил, просто знай, че те обичам. Навярно би могъл дори да се престориш, че тези мигове са подарък от мен от Небитието. - Тя се усмихна печално. - Целувка от мен за теб.

Мамка му, като нищо щеше да се разциври.

- Можеш ли да ми обещаеш това, Трез? Че ще допуснеш хубавите мигове от живота до себе си дори когато мен няма да ме има? - Тя прокара пръсти по лицето му. - Дори ако тези мигове се случват, понеже до себе си имаш друга жена? Единственото по-страшно от това, да умра, е и двамата да си отидем, дори ако твоето голямо, силно сърце продължава да бие в гърдите ти.

Трез затвори очи.

- Не искам да мисля за това.