Робин Хоб - Убиецът на Шута

— Сляпа е, нали? О, мамо, толкова съжалявам! Мислиш ли, че ще живее дълго?

В думите ѝ чух всичко, от което се боях: това, че не само светът, а дори и сестра ѝ ще възприеме Пчеличка като странна.

Моли бързо си взе Пчеличка и я заслони в прегръдката си, сякаш думите на Копривка бяха зла прокоба.

— Не е сляпа — отвърна майка ѝ. — Фиц смята, че вероятно майка му от Планините е имала сини очи и тя ги е наследила от нея. И макар да е мъничка, е съвършена във всяко друго отношение. Десет пръстчета на краката, десет на ръцете, храни се добре и спи добре, и почти никога не плаче. Казва се Пчеличка.

— Пчеличка? — Копривка беше объркана, но след това се усмихна. — Такова мъничко същество. Но се чудя какво ще помисли старата кралица за нея.

— Кралица Кетрикен? — В гласа на Моли имаше и тревога, и смут.

— Тя идва, малко след мен е. Върна се в Бъкип точно когато тръгвах. Съобщих ѝ новината преди да напусна и тя се зарадва за вас. Едва ли е на повече от ден зад мен. Радвам се, че Предан ми позволи да тръгна веднага: тя явно искаше да я изчакам. — Помълча, а след това верността към майка ѝ надделя. — И знам, че Фиц знае, че идва, защото лично му го предадох с Умението! И той нищо не ти е казал! Разбирам го по изражението ти. Което означава, че слугите навярно не са проветрили стаите и изобщо не са подготвени за гости. О, майко, този твой мъж…

— Този мъж е твой баща — напомни ѝ Моли, а Копривка извърна очи настрани, както винаги, и не отвърна. Защото ако едно дете може да наследи черта от осиновител, то Копривка бе наследила ината на Бърич. Бързо смени темата с по-належащи грижи. — Ще наредя на слугите да отворят стаите веднага, да ги освежат и да се погрижат да има дърва в камините. Ще уведомя и кухненския персонал. Не се тревожи!

— Не се тревожа — отвърна майка ѝ. — Планинската кралица никога не е била труден гост за нас в това отношение. — Но в други отношения беше, не доизрече Моли. — Копривке. — Тонът ѝ спря дъщеря ни, преди да е успяла да се измъкне. — Тя защо идва тук? Какво иска?

Копривка я изгледа в упор.

— Това, което знаеш, че иска. Иска да види по-малката дъщеря на Фицрицарин Пророка. Да види, че името ѝ е подпечатано към нея и да я поиска. Със свитата ѝ ще язди менестрел. Тя ще му покаже онова, което иска да му покаже, но щом го види, той никога няма да отрече истината. Той е човек, комуто вярва, че няма да пее, докато не му каже, и тогава ще пее само истината.

Моли на свой ред извърна очи и замълча. Сърцето ми се смрази, щом разбрах, че Копривка също е схванала ясно причината за гостуването на Кетрикен.

Между Моли и Кетрикен се бе съхранила странна връзка, на обич и ревност едновременно. Кралица Кетрикен винаги се беше отнасяла към Моли, Бърич и децата им с безукорна прямота. Но Моли така и не беше забравила, нито простила, че я бяха оставили да вярва, че съм мъртъв, първо да ме оплаче, а след това да приеме друг мъж на мястото ми, а през цялото време кралицата знаеше, че Копелето е живо. Беше дело колкото на Кетрикен, толкова и мое, но мисля, че за Моли беше по-трудно да прости на една жена. Особено жена, която знае какво е да живееш с болезнената вяра, че любимият ти е мъртъв.

И тъй, разломът си оставаше, признат и от двете за празнина, която не може никога да бъде затворена. Кетрикен не беше жена, която би повярвала, че заслужава горчивия поврат в приятелството ѝ с жена ми.

Копривка кимна отсечено, излезе и веднага се развика на Тавия да ѝ помогне да вкарат в ред няколко стаи за гости, защото лейди Кетрикен от Планините ще пристигне може би още преди денят да изтече. Не държеше много на формалностите със слугите като майка ѝ. Подмина ме в коридора и ми хвърли поглед, изпълнен с укор, преди да повика и Ревъл. Шмугнах се покрай нея и влязох в детската.

— Ще отваря прозорци и ще тръска завивки сама — каза ми Моли и знаех, че се гордее с практичната си дъщеря.

— Понякога ми напомня за Искрен. — Усмихнах се. — Не моли никого да направи нещо, което тя би се поколебала да направи сама. И ако реши, че нещо трябва да се свърши, не чака.

— Знаел си, че Кетрикен идва, и не ми каза — каза Моли.

Погледнах я мълчаливо. Бях си казал, че да го премълча е по-различно, отколкото да я излъжа. Не беше съгласна. Гневът ѝ бе като замръзнал пламък в гласа ѝ, когато каза тихо:

— Не ми става по-лесно, когато нямам време да се подготвя.

— Обмислих го грижливо. Нищо не можем да направим, за да се подготвим за това, освен да го приемем. Не видях никаква полза в това да се тревожим предварително. Слугите са опитни в бързото приготвяне на стаите.