Робин Хоб - Убиецът на Шута

Но щом видя, че съм спрял, тя забави и когато стигна до мен, също спря и каза:

— Мислех, че ще останеш за още една нощ, а после разбрах, че си тръгнал, и трябваше да препусна, за да те догоня.

— Защо не си с краля? Къде ти е охраната?

Тя ме изгледа.

— Казах на Предан, че ще съм с теб и не ми трябва друга охрана. Двамата със Сенч се съгласиха.

— Защо?

Тя впи очи в мен.

— Ами, за тях си много компетентен убиец.

Това ме смълча за миг. Все още ли мислеха за мен така?

— Не, имах предвид защо остана да пътуваш с мен? — попитах. — Не че не се радвам да те видя, просто съм изненадан. — Добавих последното, след като погледът ѝ помръкна. — Дори не бях разбрал, че някой е забелязал, че не съм с главната група.

Тя ме изгледа сърдито.

— Щеше ли да забележиш, ако мен ме нямаше?

— Е, разбира се.

— Всички забелязаха, когато се оттегли тихомълком. Предан поговори с мен преди няколко дни, каза, че изглеждаш дори по-мрачен, отколкото би се очаквало на погребение, и че може би ще е най-добре да не оставаш сам. Кетрикен се съгласи с него и добави, че това посещение може да е разбудило у теб стари спомени. Тъжни. Е. Тук съм.

И наистина, тук беше. Бях ѝ почти ядосан, че развали съвършеното ми хубаво униние. И тогава осъзнах, че точно това правя. Че се цупя, защото Шутът е пращал писма на Джофрон, а не на мен. И като малко дете бях подлагал на изпитание хората, които ме обичаха, отдръпвал се бях от тях едва ли не просто за да видя дали някой ще ме потърси.

А тя го бе направила. Ядосах се на собственото си раздразнение и колкото и да знаех, че е глупаво, все пак ме жегна, когато Копривка ми се изсмя.

— Да можеше да си видиш физиономията! — възкликна тя. — Хайде. Толкова ли е ужасно, че след всичките тези години двамата най-после ще имаме няколко дни и нощи, в които да можем да си поговорим, без да ни прекъсват бедствия или малки момчета?

— Хубаво би било — съгласих се и настроението ми изведнъж се оправи.

И нашето пътуване заедно започна.

Никога не бях пътувал с такова угаждане. Взел бях малко продукти с мисълта, че ще поживея скромно на път за дома. Копривка също така пътуваше леко, ако не се броеше една кесийка, пълна със сребърници. Първия път, когато предложих, че ако ще вдигаме бивак за нощта, трябва да започнем да оглеждаме за подходящо място, тя се изправи на стремената, огледа наоколо и след това посочи към вдигащия се в далечината дим.

— Онова там е най-малкото къща, а по-вероятно село с хан, колкото и да е скромен. И там смятам да спрем за нощта, а ако се намери и гореща баня, ще е моя. И добра храна!

И беше права. Имаше ги всичките три неща всъщност, а тя извади сребро за мен и за нея и каза:

— Сенч ми каза да не ти позволявам да се самонаказваш затова, че си тъжен.

Помълчах, докато претегля думите ѝ, за да разбера дали наистина важат за мен. Сигурен бях, че важат, но не можах да измисля нищо за защита. Тя се покашля.

— Искаш ли да поговорим за Хеп? Знаеш ли, разправят, че макар да е менестрел, и странстващ при това, бил любим на Дараткип, и ѝ е верен? Тя е тъкачка в градчето.

Не знаех това, нито повечето от клюките, които ми разказа. Същата вечер, макар да имаше няколко дребни благородници, настанили се в същия хан, Копривка остана с мен. И поседяхме край камината на централната зала дълго след като другите се разотидоха по леглата. От нея научих, че политиката на Бъкип е толкова заплетена и клюките толкова трънливи, колкото винаги. Беше се карала с крал Предан, защото се боеше за сигурността на подрастващите принцове: твърде често пътуваха до Външните острови с майка си. Предан ѝ казал, че не било нейна работа, а тя му отвърнала, че ако е негова работа невъзможността ѝ да се омъжи, защото той непрекъснато излага наследниците си на опасност, то тогава и тя имала право да каже какво мисли по въпроса. Кралица Елиания наскоро била претърпяла спонтанен аборт: детето било момиченце — детето, за което беше мечтала; беше ужасна загуба, както и лоша поличба за майчиния ѝ дом. Някои от херцозите вече започвали да негодуват за това колко често ги няма момчетата. Крал Предан бил заклещен между херцозите си и кралицата си и изглежда не можел да намери компромис.

Когато попитах за Ридъл, Копривка ми каза, че той бил добре последния път, когато го видяла, и след това решително смени темата. Като че ли се бе отказала от всякаква надежда да спечели позволението на крал Предан да се омъжи; и все пак никога не бях виждал да проявява интерес към друг мъж. Копнеех да разбера какво таи в сърцето си и ми се искаше да е по-склонна да го сподели с мен, както правеше някога с майка си.