Робин Хоб - Убиецът на Шута

Интересно. Не мислех, че Белите пророчества имат последователи в Халкида. Все едно, Шутът не е живял в Бъкип от десетилетия. А когато бе тук за последен път, беше по-скоро смугъл, отколкото блед. Представяше се за лорд Златен.

Да, разбира се! Знам всичко това! Прие разсъжденията ми като сръгване на застаряващата му памет и се подразни. Но малцина други го знаят. Все едно, въпросите ми напомниха някои стари приказки за крал Умен и дворцовия му шут. Но търговците не се интересуваха от такива стари новини. Търсеха новини за някой, който е минал през Бъкип наскоро.

И ти си помисли, че може би Шутът се е върнал?

Хрумна ми и се зачудих. И си рекох, че ако се е върнал, първо щеше да потърси теб. Но щом нямаш вест от него, ами, остава си трудно решима загадка.

Накъде са заминали търговците?

Долових безсилието му. Сведението стигна късно до мен. Познатият ми не беше осъзнал колко много ще ме интересува. Според слуховете тръгнали по Речния път навътре в сушата.

Към Върбово. Каза преди двайсет дни. И няма повече вести за тях?

Изглежда, са изчезнали доста ефикасно.

Значи не са търговци.

Не са.

Помълчахме известно време, замислени над малкото късчета информация, с която разполагахме. Ако крайната им цел бе Върбов лес, трябваше вече да са пристигнали. Може би бяха, а след това да са минали през градчето и да са продължили към по-далечна цел. Нямаше достатъчно факти, за да се състави дори загадка, още по-малко — да се реши.

Ето ти още нещо интересно. Когато шпионите ми донесоха, че нямат вест нито за светъл пътник, нито за онези търговци, един ме попита дали ме интересуват истории за други странно светли хора. Отвърнах, че ме интересуват, и той ми каза за едно убийство по Кралския път преди четири години. Две тела били намерени, и двете в чуждоземно облекло. Открити били от Кралската гвардия по време на обичаен патрул. Единият бил пребит до смърт. До него било намерено друго тяло, описано като на младо момиче, бяло като рибешки корем и с коса с цвят на ледена висулка. Тя също била мъртва, но по нея нямало никакви следи от насилие. Изглеждала като умряла от изтощителна болест. Приличала на скелет, но явно била умряла след мъжа, защото била откъснала ивици плат от наметалото си, за да се опита да превърже раната му. Навярно спътникът ѝ се е грижил за нея, а след като бил убит, е умряла и тя. Намерили я недалече от неговия труп, до малък лагерен огън. И да са имали припаси или коне, били са откраднати. Никой така и не дошъл да пита за тях. На шпионина ми това убийство му се струваше странно. Убили са мъжа, но са оставили жената жива и недокосната. Що за пътни разбойници биха направили това?

Разказът странно ме смрази. Може би се е криела, когато са нападнали. Може да не е нищо.

О, може да е нещо. Разсъдливият тон на Сенч ме подкани да се замисля. Малко информация. Тя била с жълти ботуши. Като твоята вестоноска.

По гърба ми полазиха ледени тръпки. Онази нощ на Зимния празник отново нахлу в ума ми. Как беше описал Ревъл вестоноската? Ръцете бели като лед. Бях помислил, че са били обезкървени от студа. А ако е била Бяла? Само че новината на Сенч за убийство беше отпреди четири години. Моята пратеничка беше дошла преди три. А шпионите му бяха донесли новина за друг пратеник, или може би двама, само преди двайсет дни. Тъй че какво? Вероятно последователност от пратеници, вероятно Бели. Вероятно от Шута? Искаше ми се да помисля над това сам. Искаше ми се нещата да не са така. Мисълта за пропуснато съобщение късаше сърцето ми. Отричах я. А би могло да е нещо, което да няма абсолютно нищо общо с никого от нас.

Някак си се съмнявам в това. Но сега ще те оставя да си легнеш. Липсата на сън винаги те е правила раздразнителен.

Виждал си го достатъчно често , отвърнах и той ме подразни още повече със смеха си. Изчезна от ума ми.

Една от свещите вече пращеше. Угасих я с пръсти. Утрото не беше далече. Защо да не си запаля нова, след като повече сън за мен нямаше да има? Защо ме беше събудил Сенч с Умението? Да ме попита за писането или да ме подразни с малко новини за чуждоземни пътници, които можеше да са или да не са свързани с Шута? Нямах достатъчно информация, за да разсъждавам над нея, само толкова, че да ме държи буден. Можех да седна на писалището и да продължа с превода. Определено нямаше да намеря покой тази нощ — заради Сенч. Станах бавно и огледах стаята. Беше разхвърляна. Празна чаша за бренди на писалището, две пера, които бях развалил, докато ги острех предната нощ. Трябваше да подредя. Не позволявах на слугите да влизат тук. Всъщност бих се изненадал да разбера, че друг от слугите освен Ревъл знае колко често използвам тази стаичка. Рядко идвах тук през дневните часове или в дългите вечери, които споделяхме с Моли. Не. Това място беше убежището ми от неспокойни нощи, от времената, в които сънят не идваше или ме нападаха безмилостни кошмари. И винаги идвах тук сам. Сенч ми беше втълпил навика да се промъквам крадешком, навик, който така и не ме беше напуснал. Бях единственият уредник на тази стаичка в малко използвано крило на къщата. Донасях дървата и изнасях пепелта. Метях и подреждах… е, понякога метях и подреждах. Стаята беше вече в ужасна нужда от такова внимание, но някак си не можех да събера енергията точно за това.