Робин Хоб - Убиецът на Шута

Не съм го виждал, нито съм получил вест от него, откакто напуснах Аслевял. Беше, колко, преди четиринайсет години? Петнайсет? Защо питаш сега?

Така си и мислех. Помниш, че се интересувах от легендите за Белия пророк много преди Шутът да се обяви за такъв, нали?

Да. За първи път чух за него от тебе. Сдържах любопитството си и не зададох въпрос. Когато Сенч бе започнал да ми показва писания за Белия пророк, ги бях сметнал за поредната странна религия от някое далечно място. Еда и Ел разбирах съвсем добре. Ел, морският бог, беше бог, когото е най-добре да не дразниш, безмилостен и властен. Еда, богинята на ниви и пасища, беше щедра и майчинска. Но дори към тези богове на Шестте херцогства Сенч не ме беше научил на много почит, а още по-малко към Са, двуликия и двуполов бог на Джамайлия. Тъй че увлечението му към легендите за Белия пророк ме беше озадачило. Ръкописите предсказваха, че на всяко поколение се раждало безцветно дете, което щяло да е надарено с прозрение и със способността да влияе на посоката на света чрез манипулиране на събития, големи и малки. Сенч беше заинтригуван от тази идея и от легендите за Бели пророци, които предотвратявали войни или събаряли крале чрез предизвикване на мънички събития, които се преливали в големи. Един от разказите твърдеше, че Бял пророк живял трийсет години край една река само за да може да предупреди самотен пътник в една определена нощ, че мостът ще се срути, ако се опита да мине по него по време на буря. Пътникът, разкриваше разказът, след това станал баща на велик пълководец, който се оказал съдбоносно важен за спечелване на битка в някаква далечна страна. Вярвах във всичките тези очарователни глупости, докато не срещнах Шута.

Когато се беше обявил за Бял пророк, бях скептичен, а още повече — когато заяви, че аз съм щял да бъда неговият Катализатор, който щял да промени хода на историята. И все пак несъмнено го бяхме направили. Ако не беше присъствал в Бъкип през живота ми, щях да съм умрял. Неведнъж някоя негова намеса беше опазвала живота ми. В Планините, когато лежах в треска и умирах в снега, той ме беше отнесъл до къщичката си и се беше грижил за мен, докато оздравея. Беше ме опазил жив, та драконите да бъдат върнати на подобаващото им място в света. Все още не бях сигурен дали това е благоприятно за човечеството, но не можеше да се отрече, че без него не би се случило.

Осъзнах колко дълбоко съм потънал в спомените си, когато мислите на Сенч отново ме стреснаха.

Наскоро някакви странни хора минали през Бъкип. Преди двайсетина дни. Чух за тях едва след като си бяха заминали, иначе щях да намеря начин да науча повече. Според този, който ми разказа за тях, твърдели, че са пътуващи търговци, но единствените стоки, които имали, били евтини дрънкулки и много простовати неща за размяна, стъклени накити, месингови гривни, такива неща. Нищо с истинска стойност и макар да твърдели, че били изминали дълъг път, познатият ми каза, че за него стоките им били най-обикновени, каквито някой градски търговец би могъл да занесе на селски панаир, за да има нещо за момче или девойче само с половин медник за харчене. Никакви подправки от далечни земи или изключителни драгоценни камъни. Само боклуци.

Значи според шпионина ти те само са се престрували на търговци. Постарах се да не издавам нетърпение. Сенч залагаше на подробното описание, защото истината може да се открие само в подробностите. Знаех, че е прав, но ми се искаше този път да скочи направо в сърцевината на проблема, а след това да разкраси нещата.

Той смяташе, че всъщност са се надявали по-скоро да купят, отколкото да продадат, или още по-добре — да чуят безплатна информация. Разпитвали дали някой не се е натъквал на техен приятел, много светъл човек. Но странното е, че имало няколко описания на „светлия приятел“. Един казал, че бил млад мъж, пътуващ сам. Друг казал, че била жена вече на години, с бяло лице и светла коса, и пътувала с младеж с рижа коса и лунички. Друг пък разпитвал за двама млади мъже, единият много рус, а другият тъмнокос, но с бяла кожа. Сякаш единственото описание, с което разполагали, било, че търсят пътник, който е неестествено блед, който може да е пътувал сам или със спътник.

Или са търсили хора, които може да пътуват предрешени. Изглежда така, все едно са търсили Бял пророк. Но защо в Бъкип?

Изобщо не са използвали израза „Бял пророк“ и не са приличали на благочестиви поклонници. Помълча. Познатият ми като че ли смяташе, че са наемници, пратени на мисия, или може би наемни ловци, на които е обещана награда за плячката им. Един от тях се напил една вечер и когато приятелите му дошли в кръчмата да го извлекат навън, ги наругал. На халкидски.