Робин Хоб - Убиецът на Шута

Баща ми спря впряга близо до една конюшня и подхвърли монета на едно момче, за да се погрижи за конете. Вдигна ме и ме смъкна долу, докато Шън и Фицбдителен слизаха от задницата на фургона. Татко ми хвана ръката ми и възкликна колко е студена. Неговата беше топла и стените му бяха вдигнати достатъчно, за да мога да понеса допира. Вдигнах лице и му се усмихнах. Снегът валеше и светлината ни обкръжаваше.

Отидохме на градската мера. В центъра ѝ имаше три големи дъба и млади свети дървета, наскоро подкастрени от бодливите им листа и плодчета. На мерата като че ли бе израснало цяло ново градче. Амбуланти бяха спрели там количките си и продаваха тигани от лавици, свирки и гривни от подноси и късни ябълки и орехи от големи кошове. Имаше толкова много за избиране, че не можехме да видим всичко. Минавахме покрай хора с тежки кожени палта и яркоцветни наметала. Толкова много хора и не познавах нито един от тях! Толкова различно от Върбов лес. Някои от момичетата носеха свети коронки. Зимният празник щеше да е чак след два дни, но имаше гирлянди и музика, а един мъж печеше и продаваше горещи кестени.

— Кестени горещи, парят, парят! Кестени, кестени, шкембето ще опарят!

Баща ми напълни ръкавицата си с няколко за мен. Сгуших ги в едната си ръка и обелих лъскавите кафяви корички от жълтите ядки.

— Много обичам кестени! — каза Ридъл и си открадна един. Вървеше до мен и говореше за Зимни празници, които си спомняше от детството си в едно малко градче. Изяде ми половината кестени. Покрай нас минаха две кикотещи се млади жени със свети коронки. Усмихнаха му се и той им се усмихна в отговор, но поклати глава. Те се засмяха, сплетоха ръце и побягнаха в тълпата.

Спряхме първо при един седлар и татко ми като че ли се разочарова, като чу, че поръчаното седло не е довършено. Чак когато мъжът дойде де премери дължината на краката ми и после поклати глава и каза, че ще трябва да преправи работата си, разбрах, че седлото ще е за Приси и мен. На кожената подложка, и от двете страни, имаше изчукани със замба и боядисани пчели. Зяпнах ги изненадана и мисля, че това направи баща ми толкова щастлив, колкото ако седлото беше готово. Обеща да дойде следващата седмица с коня. Не можех дума да кажа, докато не излязохме навън. Тогава Ридъл ме попита какво мисля за пчелите и отвърнах искрено, че са много хубави, но бих предпочела нападащ елен. Баща ми изглеждаше изумен, а Ридъл се разсмя толкова силно, че хората се обърнаха и ни зяпнаха.

Отбихме се в няколко дюкяна. Татко ми ми купи кожен колан, боядисан в червено и украсен с цветя, и гривна, украсена с цветчета, изрязани от еленов рог, и сладкиш, пълен със стафиди и орехи. В един дюкян купихме три топки бял сапун, ароматизиран с глициния и мента. Много тихо казах на татко, че ми се иска да занеса нещо за Грижливка и нещо за Ревъл. Това като че ли го зарадва. Той намери копчета, изрязани като жълъди, и попита дали Грижливка ще ги хареса. Не бях сигурна, но ги купихме. С Ревъл беше много по-трудно, но когато видя една жена да продава бродирани джобни кърпи, боядисани в шафран, светлозелено и небесносиньо, попитах татко дали би могъл да му купи по една. Татко ми се изненада, че съм толкова сигурна, че ще се зарадва на такъв подарък, но аз изобщо не се съмнявах. Искаше ми се да намеря храброст да го помоля да купи малко подаръче за Настойчивост, но се срамувах.

Едно момче имаше поднос, пълен с малки морски раковини. Някои бяха пробити, за да се носят на връв като мъниста. Задържах се там по-дълго, загледана в тях. Някои бяха извити конуси, други — като лопатки със закръглени ръбове.

— Пчеличке — каза накрая баща ми. — Това са най-обикновени раковини, каквито са осеяли пясъка на всеки морски бряг.

— Никога не съм виждала океана, нито съм ходила по пясъчен бряг — напомних му.

И докато той мислеше над това, Ридъл гребна цяла шепа раковини и ги изсипа в двете ми сбрани ръце.

— Да си ги имаш, докато можеш да повървиш по пясък със сестра си и да си събереш колкото искаш — каза ми. Двамата се засмяха на радостта ми и продължихме. На една набързо вдигната сергия татко ми купи пазарска чанта, каквато майка ми носеше често. Беше изплетена от светложълта слама, със здрава каишка, която минаваше през рамото ми. Нагласих си я и в нея сложих грижливо всичко, което бяхме купили. Татко ми поиска да ми я носи, но ми беше хубаво да усещам тежестта на съкровищата си.

Татко ми даде шест медника и каза, че мога да ги похарча както пожелая. Купих за Грижливка наниз лъскави черни мъниста и дълго парче синя дантела: бях сигурна, че ще се зарадва на тези подаръци. За себе си купих достатъчно зелена дантела за яка и маншети, най-вече защото знаех, че Грижливка ще се зарадва, че съм направила каквото ме посъветва. А накрая си купих кесийка за пари, която да добавя на колана си. Сложих в кесийката последните два медника и половин медник, който ми бяха върнали, и се почувствах много пораснала.