Робин Хоб - Убиецът на Шута

— Облечи се топло, Пчеличке — каза баща ми. Примигнах. Чиниите им бяха опразнени. Спомних си, че щяхме да яздим през снега до Крайречни дъбове. До пазара. За Зимния празник. Днес татко ми и Ридъл щяха да ме видят как яздя Прис. Изведнъж ми се прииска Настойчивост да може да дойде с нас. Смеех ли да помоля за такава странна услуга?

Канех се да ставам, когато Шън и Фицбдителен дойдоха, за да седнат при нас. Писарят като че ли се стъписа, като видя празните ни чинии.

— Закъсняхме ли? — попита изненадано и осъзнах, че баща ми ме е повикал рано на закуска. Той им се усмихна и отвърна сърдечно:

— Не, ние подранихме. Приятна закуска и спокоен ден. Днес отиваме на пазара и ще се видим надвечер.

— На пазара! Какъв късмет! Ужасявах се, че ме чака досаден ден. Ще се нахраня бързо и идвам с вас. — Шън направо сияеше.

Сякаш мислите бяха заразителни, писарят се включи:

— И аз, ако може! Признавам, в припряността си, докато си стягах багажа, не взех толкова топли неща, колкото бих искал да имам тук. И се чудя дали на пазара ще се намерят восъчни таблички? Тъй като учениците ми напредват, бих искал всеки да си има лична за работата си.

Сърцето ми се сви. Това беше наш ден, денят, обещан на мен. Баща ми със сигурност щеше да го защити. Той ме погледна, но аз наведох очи. След малко той каза:

— Разбира се. Ако желаете, предполагам, че можем да се позабавим малко.

Забавихме се цялата сутрин. Шън се държеше все едно случайно е чула за пътуването ни, но бях сигурна, че го е научила от слугинска клюка и е решила да се самопокани по такъв неуместен начин. Първо, беше пристигнала на закуска облечена все едно е блюдо за празнична трапеза. Означаваше ли това, че е готова бързо да тръгне? Не. Трябваше да беснее и да суче косата си, и да пробва десетина чифта обици, и да сгълчи слугинята си, че не е закърпила точно определен жакет и да го е приготвила да го облече. Тези неща ги разбрах, защото остави вратата на покоите си отворена и звуците от острото ѝ недоволство отекваха по коридора чак до стаята ми. Легнах на леглото си да почакам да обявят, че е готова, и задрямах. Потънах отново в обърканите ми сънища, а когато баща ми дойде да ме потърси, се чувствах объркано и странно, докато намеря горните си дрехи и го последвам до тежкия фургон, който щеше да ни превози до градчето, защото лейди Шън беше избрала поли, които със сигурност щяха да се съсипят от яздене на кон.

Баща ми махна на коларя да слезе, качи се сам и взе поводите, преди да ми даде знак, че трябва да се кача при него на капрата. Конят на Ридъл и товарното му животно бяха вързани за задницата на фургона и щяха да вървят след нас. Той се качи на капрата при нас. Поне щях да имам новото преживяване да се возя до баща ми и да гледам как се справя с впряга, без да съм длъжна да слушам бърборенето на Шън. Погледнах към конюшнята и видях, че Настойчивост извежда Прис за упражнение. Кимна ми и аз наведох глава в отговор. Бяхме успели да намерим време точно за един урок по езда, откакто бе започнало другото ни обучение. Бях очаквала с нетърпение да накарам баща ми да се гордее с ездитните ми умения. Шън ли нямаше да развали това!

Но въпреки всичко това возенето до града ми беше приятно. Фицбдителен и Шън се бяха сврели в задната част на фургона с купчина възглавници, завивки за скута и одеяла. Чух, че му разказва някаква история за великолепна каляска на баба ѝ, цялата в кожа и с кадифени завеси. Беше ми топло, както седях между баща ми и Ридъл. Те говореха над главата ми за досадни мъжки неща. Гледах падащия сняг и мятащите се конски гриви и слушах музиката на скърцащия фургон и тупащите копита. Унесох се в нещо като сън наяве, за нежна светлина, която грееше от падащия сняг и ни притегляше напред и напред. Измъкнах се от него чак когато наближихме тържището. Първо горите отстъпиха на открити поля със скупчени малки селски къщи. После започнахме да виждаме повече къщи на по-малки имоти, а накрая бяхме в самото градче, с всичките търговци и хубави къщи и ханове, струпани около площада. Падащият сняг разпръсваше зимната светлина така, че ми се струваше, че идва колкото от небето горе, толкова и от заснежената земя. Чувствах, че се нося във въздуха. Беше чудесно усещане. Носът и бузите ми бяха измръзнали, както и ръцете, но иначе ми беше топло, сгушена между двамата мъже и дълбоките им весели гласове. Имаше гирлянди и фенери на пилони за идващия Зимен празник, а яркото облекло на търговците и обикалящите хора подсилваше празничната атмосфера. Борови клонки красяха врати и прозорци, имаше и други клони с полюшващи се на тях червени и бели зрънца. По-богатите домове имаха малки камбанки, вплетени в клонките, и те звънкаха тихо във вятъра.