Робин Хоб - Убиецът на Шута

Люшнах крака — не стигаха до земята. Носех ботушите от миналата година, кожата отстрани се беше напукала. Гамашите ми бяха целите в тръни от тичането напряко през градините. Коленете ми бяха мръсни и едно сухо листо се беше лепнало на единия ми пищял — сигурно бях коленичила някъде. Изправих се и издърпах предницата на туниката си. Не беше мръсна, но беше зацапана. След разчистването на стаята ми ми бяха останали по-малко дрехи. Някои сигурно бяха изгорени. Може би трябваше да проверя състоянието на вещите си. Остъргах парче кал от туниката си. Бях облякла това само преди ден-два. Петното на гърдите обаче беше старо. „Мръсно и захабено изобщо не е едно и също“, помислих си.

Освен ако не гледаш някого и не знаеш дали това са стари петна, а не току-що напишкано. Помислих за това известно време. Всичко беше отчайващо. Уроци с деца, които ме мразят, които щяха да ме мушкат и щипят, и да ми се подиграват при най-малката възможност. Хората говореха за татко ми и за мен по начин, който не ми харесваше. Вярваха в неща, които не бяха верни, но изглеждаха верни. За някой страничен човек щеше да изглежда, че татко ми не се грижи за мен. Докато майка ми беше жива, беше правила всичко необходимо, за да ме държи спретната и чиста. Не бях мислила много за това: беше просто нещо, което тя правеше за мен, едно от многото неща, които правеше за всички ни. Вече я нямаше. А татко ми не беше започнал да прави тези неща за мен, защото те не бяха важни за него. Виждаше мен, а не това, че ботушите ми са напукани или че всичките ми туники са с петна. Беше споменал, че трябва „да се справяме по-добре“, но след това не бе направил нищо.

А аз бях същата като него. Онези неща не бяха имали никакво значение за мен, докато някой не бе изтъкнал, че може би трябва да са. Изправих се и изтупах туниката и гамашите си. Почувствах се много пораснала и реших, че отговорът не е да изпадам в униние или да обвинявам баща си. Вдигнах ръка към разчорлената си коса. Щях просто да му кажа от какво имам нужда и той щеше да ми го осигури. Беше го направил за Шън, нали?

Тръгнах да го потърся. Отне ми малко време, но най-сетне го намерих в Жълтия апартамент. Говореше с Ревъл. До тях един слуга, стъпил на столче, окачваше изпраните завеси на леглото. Една от новите слугини, Грижливка, стоеше наблизо с наръч чаршафи. Пухеният дюшек беше сложен в чист калъф и изглеждаше дълбок и мек. Ако никой не гледаше, веднага щях да се кача да го опитам.

Вместо това изчаках търпеливо, докато татко ми се обърна, видя ме, усмихна се и попита:

— Е, Пчеличке, какво мислиш за това? Можеш ли са се сетиш за още нещо, което би искала да се направи за новите ти покои?

Зяпнах от изненада. Ревъл се изкиска доволно.

— Хвана ни малко рано, но почти привършваме — каза татко. — Знам, че щеше да се изненадаш, но не мислех, че ще останеш без думи.

— Харесвам си моята стая — казах без дъх. Премълчах за тайния вход към шпионския лабиринт. Огледах се. Скринът до леглото беше по-нисък, за да ми е по-лесно да намирам неща в него. До празния гардероб, зейнал отворен в ъгъла, имаше столче за по-високите рафтове. Куките в гардероба бяха поставени така, че да мога да ги стигам по-лесно. Това беше доказателство, че татко ми наистина мисли за мен. Разбрах, че не мога да отхвърля този погрешно избран подарък.

— Направил си всичко това за мен? — попитах, преди да е успял да заговори отново.

— С малко съвети от Ревъл — отбеляза баща ми. Високият иконом кимна отсечено в съгласие.

Огледах бавно стаята. Познах малкия стол до огъня, виждала го бях в къщата; сега обаче беше освежен, с нов лак и с жълти възглавнички. Столчето за краката не подхождаше съвсем на стола, но почти, възглавничката беше от същия плат като на стола. В перваза на прозореца имаше вдлъбнато място за седене; беше добавено стъпало, за да ми е по-лесно да се намествам там, и куп възглавнички в ярки цветове ме подканяха да се кача и да се отпусна на тях. Извърнах поглед към татко ми.

— И с много помощ от Ревъл — добави той стеснително, а икономът направо засия. — Знаеш, че нищо не разбирам от пердета и възглавници. Казах му, след като намерихме дървениците, че няма да те сложа отново в онази стая. Той каза, че между слугите се знаело, че тези стаи тук ти харесват, и предложи, след като вече сме започнали да ги освежаваме, да ги довършим специално за теб. И ето те и теб, тъкмо навреме да кажеш дали одобряваш.

Намерих дар слово.

— Много е приятно. Много са хубави.

Татко ми изчака и се наложи да добавя: